Читать «Игра на лъжи» онлайн - страница 5

— Малката сладка Ема — каза той с мазен глас. — Но ти невинаги си била толкова добра, нали?

Ема вдигна глава към небето и погледът й отново се спря върху звездите на Ема, мама и татко. Малко над хоризонта се виждаше звездата, която наскоро беше нарекла Звездата на гаджето. Като че ли тази вечер тя се намираше по-близо от обичайното до Звездата на Ема — може би това беше някакъв знак. Може би тази година щеше да открие идеалния приятел, с когото й е писано да бъде.

— По дяволите — внезапно прошепна Травис, забелязвайки нещо в къщата. Той бързо угаси джойнта и го хвърли под стола на Ема, точно когато Клариса излезе на верандата. Ема се закашля от дима на тлеещата угарка — колко мило от негова страна, че се опитва да я натопи — и я прикри с маратонката си.

Клариса все още беше облечена с работната си униформа: смокинг, копринена бяла риза и черна тясна вратовръзка. Изрусената й коса беше вдигната в безупречен кок, а устните й бяха с яркочервено червило, което би състарило всяка физиономия. В ръцете си държеше бял плик.

— Липсват ми двеста и петдесет долара — заяви тя с равен глас. Празният плик изшумоля. — Това беше личният ми бакшиш от Брус Уилис. Той се подписа на една от банкнотите. Мислех да я сложа в албума ми с изрезки.

Ема въздъхна съчувствено. Единственото, което бе научила за Клариса беше, че тя е обсебена от звездите. Имаше си албум, в който описваше всяка своя среща с някоя известна личност, а десетки снимки с автографи покриваха стените в малката трапезария. Понякога двете се засичаха по обяд в кухнята, което за Клариса беше рано сутрин след нощната смяна. Единственото, за което беше склонна да говори, беше как предишната вечер провела дълъг разговор с най-новия победител в „Американски идол“ или как циците на някоя филмова звездичка със сигурност са фалшиви, или как водещата на някое риалити шоу била истинска кучка. Ема винаги слушаше в захлас. Тя въобще не се интересуваше от мръсните чаршафи на звездите, но си беше мечтала един ден да стане разследващ журналист. Не че някога го беше споменавала пред Клариса. Не че тя се интересуваше от личния й живот.

— Парите бяха в този плик в спалнята ми днес следобед, преди да тръгна за работа. — Клариса гледаше Ема с присвити очи. — Сега ги няма. Има ли нещо, което да искаш да ми кажеш?

Ема стрелна с поглед Травис, но той си играеше с блекбърито си. Докато преглеждаше снимките, тя забеляза своя замазана снимка на отражението си в банята. Косата й беше мокра и тя беше увила кърпа около тялото си.

Ема погледна Клариса с пламнало лице.

— Нищо не знам за това — каза тя с възможно най-дипломатичния си тон. — Защо не попиташ Травис? Той може да знае.

— Моля? — сопна й се Травис. — Не съм вземал никакви пари.

Ема изсумтя скептично.

— Знаеш, че никога не бих го направил, мамо — продължи Травис. Той се изправи и подръпна панталоните си нагоре. — Известно ми е колко много работиш. Но днес видях Ема да влиза в стаята ти.

— Какво? — Ема се извъртя с лице към него. — Не съм влизала!

— Напротив — тросна й се Травис. Щом обърна гръб на майка си, фалшивата му усмивка изчезна, носът му се сбърчи, а присвитите му очи проблеснаха.