Читать «Игра на лъжи» онлайн - страница 30

След още няколко вдишвания и издишвания и двете потънахме в дълбок сън.

8.

Кафе, кроасани, сбъркана самоличност

— Сътън. Сътън.

Ема се събуди, усещайки как някой я разтърсва за раменете. Намираше се в светла стая. Пред прозореца се ветрееха пердета на бели и зелени райета. Таванът беше гладък, без украса. Ниско шкафче и голям телевизор с плосък екран стояха на мястото, където се намираше овехтелият гардероб на Клариса.

Я чакай малко! Тя вече не се намираше в дома на Клариса. Ема седна рязко в леглото.

— Сътън — чу се отново гласът. Една руса жена се беше надвесила над нея. Косата на слепоочията й беше прошарена, около очите й се виждаха ситни бръчици. Носеше син костюм, обувки на високи токчета и много грим. В съзнанието на Ема проблесна снимката, на която семейството на Сътън е вдигнало чаши с мътни питиета. Това беше майката на Сътън.

Ема скочи от леглото и се огледа стреснато.

— Колко е часът? — възкликна тя.

— Имаш точно десет минути, преди да тръгнеш за училище. — Госпожа Мърсър извади една рокля от гардероба и чифт обувки с каишки. Спря се за миг до Ема и я погледна. — Надявам се, че снощи не си се прибрала така.

Ема наведе глава и се погледна. По някое време през нощта беше съблякла раираната рокля, с която беше на партито, и сега седеше само по сутиен и момчешки боксерки. Тя бързо се прикри с ръце.

След това погледна към обувките, които предишната вечер беше изритала на пода. Те си лежаха на същото място, където ги беше оставила. Сребристата чантичка на Сътън и айфонът й лежаха на бюрото. Постепенно тя започна да осъзнава, че Сътън не се е прибрала предишната нощ. Така и не я беше намерила.

— Секунда само! — Ема сграбчи ръката на госпожа Мърсър. Нещата бяха отишли твърде далеч. Нещо се беше объркало ужасно. — Станала е голяма грешка.

— Разбира се, че е станала грешка. — Госпожа Мърсър прекоси стаята и хвърли чифт спортни панталонки, дамско спортно потниче, маратонки и тенис ракета „Уилсън“ в големия спортен червен сак с името „СЪТЪН“, избродирано отстрани. — Не си ли нави часовника? — След това се плесна по челото. — Какви ги говоря? Разбира се, че не си. Ти си си такава.

Гледах как майка ми хвърля сака на леглото и дръпва рязко ципа. Дори собствената ми майка не можеше да познае, че пред нея седи Ема, а не аз.

Госпожа Мърсър посочи на Ема роклята, която беше проснала на леглото. Когато Ема не помръдна от мястото си, тя въздъхна, свали роклята от закачалката и я нахлузи през главата й.

— Мога да разчитам на теб, че ще си обуеш сама обувките, нали? — рече строго госпожа Мърсър, хванала едната обувка за каишката. На етикета пишеше „МАРК от Марк Джейкъбс“. — След две минути да си слязла за закуска.

— Почакай! — възрази Ема, но госпожа Мърсър вече беше излязла от стаята и затръшна зад гърба си вратата толкова силно, че снимката на Сътън, Лоръл, Шарлът и Мадлин падна по лице на пода.

Ема се огледа панически. Изтича към дивана, където беше оставила мобилния си телефон. На екрана се изписа: „Няма нови съобщения“. След това отиде до бюрото и взе айфона на Сътън. От последния път, когато го беше проверявала, беше дошло само едно съобщение, и то от Гарет: