Читать «Игра на лъжи» онлайн - страница 31

„Снощи изчезна изведнъж! Ще се видим ли през първото междучасие? Целувки!“

— Луда работа — прошепна Ема. Сети се за публикацията на стената на Сътън във Фейсбук, която беше прочела малко преди да напусне Вегас. „Някога да ви се е приисквало да избягате? На мен да“. Възможно ли е Сътън да е избягала и да е решила, че Ема може да я замества достатъчно дълго, за да набере преднина? Тя изтича боса навън и се спусна по стъпалата.

Коридорът на първия етаж беше украсен с големи семейни фотографии в рамки: снимки от училище, снимки от семейните ваканции в Париж и Сан Диего и портрет на семейство Мърсър на нещо, което приличаше на луксозна сватба в Палм Спрингс. Ема се ориентира по звука от сутрешните новини по телевизията и миризмата на кафе, и се озова в кухнята. Тя представляваше огромна стая с големи прозорци от пода до тавана, през които се виждаше облицован с тухли вътрешен двор и високи планини. Плотовете бяха с тъмен цвят, шкафчетата бели и из цялата стая бяха пръснати най-различни джунджурии с ананасова форма — дървени ананаси върху шкафчетата, керамичен цилиндър във формата на ананас, в който стояха шпатули и готварски лъжици; до задната врата висеше дървена табелка с формата на ананас с надпис „ДОБРЕ ДОШЛИ“.

Госпожа Мърсър си наливаше кафе над умивалника. Сестрата на Сътън, Лоръл, режеше кроасан на масата, облечена с надиплена риза, която изглеждаше същата като онази, която Ема беше видяла в гардероба на Сътън предишната нощ. В кухнята влезе господин Мърсър, понесъл броеве на „Уол Стрийт джърнъл“ и „Тусон дейли стар“. Ема забеляза, че е облечен с лекарска престилка, на която пишеше ДЖ. МЪРСЪР, ОРТОПЕДИЧНА ХИРУРГИЯ. Също като госпожа Мърсър, и той беше малко по-възрастен от повечето приемни родители на Ема, може би около петдесетте. Ема се зачуди дали са се опитвали да имат собствени деца, преди да осиновят Сътън. Ами Лоръл? Тя имаше същата квадратна челюст като госпожа Мърсър и същите кръгли сини очи като господин Мърсър. Може би тя беше биологичната им дъщеря. Може би семейство Мърсър бяха успели да си направят бебе, след като бяха осиновили дете — Ема беше чела някъде за подобен феномен.

Щом Ема се появи на вратата, всички вдигнаха глави към нея, включително огромния датски дог. Той се надигна от килимчето си до вратата и се запъти към нея. Подуши ръката й, голямата му челюст се отърка в кожата й. На каишката му имаше метална пластинка, на която пишеше ДРЕЙК. Ема стоеше абсолютно неподвижно. След миг Дрейк сигурно щеше да залае като полудял, защото щеше да познае, че Ема не е тази, за която се представя. Но той само изсумтя, обърна се и се затътри до леглото си.

Внезапно в главата ми проблеснаха спомени за Дрейк. Шумното му дишане. Езикът му върху лицето ми. Как лаеше като побъркан всеки път, когато край нас минаваше линейка. Изпитах огромното желание да го гушна и да го целуна по студения мокър нос.