Читать «Игра на лъжи» онлайн - страница 28

„ПАРТИ ПО СЛУЧАЙ ОСЕМНАЙСЕТИЯ РОЖДЕН ДЕН НА СЪТЪН! ВЕЛИКОЛЕПИЕТО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!“

На шкафчето на бюрото имаше голям розов катинар и стикер с надпис „Игра Л.“ Дали не беше същото като „еЛ връзки“?

Но липсваше едно изключително важно нещо, помисли си Ема. Самата Сътън.

Разбира се, че липсвах. Аз също оглеждах празната стая с надеждата, че някой спомен ще се появи в главата ми — или някоя улика. Имаше ли някакво значение, че прозорецът, който гледаше към задния двор, беше отворен? Умишлено ли бях оставила списанието „Тийн Воуг“ отворено на страницата за Седмицата на модата в Лондон? Не можех да си спомня, че съм чела този брой, камо ли, че съм стигнала до тази страница. Не можех да си спомня нито един от предметите в стаята ми, от всичките неща, които са били мои.

Ема отново погледна телефона си. Няма нови съобщения. Искаше й се да разгледа къщата, но какво щеше да стане, ако се сблъска с нещо… или някого? Тя извади отново телефона си и написа съобщение, което изпрати на номера на Сътън:

„Аз съм в спалнята ти. Където и да си, изпрати ми есемес, че си добре. Тревожа се.“

Тя натисна бутона „изпрати“. Секунда по-късно от другия край на стаята се разнесе тих звън, който накара Ема да подскочи. Тя се приближи до източника на звука, сребриста чантичка, която лежеше до компютъра. Отвори я. Вътре имаше айфон в розов калъф и синьо портмоне „Кейт Спейд“. Ема взе телефона и ахна. На екрана се появи текстът, който току-що беше написала.

Тя веднага започна да преглежда съобщенията, получени през деня. Ето го последното, което Ема беше изпратила. След него, в осем и двайсет, беше пристигнал есемес от Лоръл Мърсър, сестрата на Сътън:

„Благодаря ти, кучко“.

Ема изпусна телефона като опарена и отстъпи назад към бюрото. Не мога да й чета съобщенията, укори се тя на ум. Сътън можеше да влезе всеки момент и да я види. Това не беше най-добрият начин за започване на една сестринска връзка.

Тя отново извади телефона си и изпрати лично съобщение със същото съдържание на Сътън във Фейсбук — може би тя се намираше на долния етаж пред друг компютър и просто беше забравила телефона си в стаята. Отново се огледа. Зад бюрото имаше дъска за съобщения, върху която с кабарчета бяха набодени снимки на Сътън и приятелките й, същите момичета, които беше срещнала преди няколко часа. Някои от снимките бяха правени наскоро: на снимката, която Сътън, Шарлът, Мадлин и Лоръл си бяха направили в зоологическата градина в Тусон, Шарлът носеше същата синя рокля, която беше облякла за купона тази вечер. Имаше една на Сътън, Мадлин, Лоръл и едно познато тъмнокосо момче, застанали пред водопада в каньона. Лоръл и момчето се плискаха с вода, а Сътън и Мадлин стояха настрани и ги гледаха надменно. Останалите снимки изглеждаха доста по-стари, може би от прогимназията. Имаше една, на която трите приятелки седяха около купа с тесто за сладкиши в нечия кухня и се опитваха да се напръскат с него по лицата. Мадлин беше облечена с балетно трико и беше, ъ-ъ-ъ…, по-плоска в гърдите от сега. Шарлът имаше скоби на зъбите и пълни бузки. Ема се вгледа в Сътън; това беше нейното лице, само че няколко години по-младо.