Читать «Игра на лъжи» онлайн - страница 26

Погледът на Шарлът я пронизваше като лазер; Ема имаше усещането, че трябва да измисли обяснение — и то бързо.

— Мисля, че пих твърде много — избъбри тя.

Шарлът цъкна с език.

— О, скъпа. — Тя хвана Ема за ръката и я поведе към дългата поредица паркирани коли. — Ще те закарам у дома.

Ема се отпусна, успокоена, че Шарлът прие обяснението й. След това осъзна какво й предлага приятелката й. Щеше да я закара в дома на Сътън.

— Да, моля те — каза тя и тръгна след Шарлът към колата й.

За мен това също беше голямо облекчение. Обратно вкъщи, където може би най-накрая щях да намеря някои отговори.

7.

Спалнята, която Ема никога не е имала

Големият черен джип „Чероки“ на Шарлът зави по алеята към къщата и спря.

— Пристигнахме, мадам — каза тя с фалшив британски акцент.

Беше докарала Ема пред двуетажна измазана къща с големи прозорци. В покрития с чакъл преден двор имаше палми, кактуси и две красиви поддържани цветни лехи. Покрай сводестия вход бяха подредени големи саксии с цветя, пред вратата подрънкваха малки камбанки, а над входа на гаража висеше глинена скулптура на слънце. Пощенската кутия на завоя беше белязана просто с буквата М. На алеята стояха два автомобила, фолксваген джета и голям джип Нисан.

Можех да я опиша сцената само с една дума: дом.

— Някой определено е изтеглил по-късата сламка — промърмори Ема под носа си. Ех, защо Беки не беше изоставила нея първа.

— Какво беше това? — попита Шарлът.

Ема махна един конец от роклята си.

— Нищо.

Шарлът докосна голата ръка на Ема.

— Мадс ли те ядоса?

Ема погледна червената коса и синя рокля на Шарлът. Искаше й се да може да й разкаже какво става.

— През цялото време знаех, че са те — отвърна вместо това тя.

— Добре. — Шарлът пусна радиото. — До утре тогава, пиянде. Не забравяй да се нагълташ с витамини, преди да го отпушиш. И, хей, не забравяй, че в петък ще спиш у дома! Обещавам да се държа прилично. Татко все още е извън града, а мама няма да ни притеснява.

Ема се намръщи.

— Баща ти е извън града? — Тя се беше сетила за мъжа, който бе видяла пред каньона Сабино.

В очите на Шарлът проблесна тревога, първият пробив в бронята й за цялата вечер.

— От един месец е в Токио. Защо?

Ема потърка врата си с ръка.

— Нищо. — Сигурно мъжът е бил някой друг.

Тя блъсна вратата на джипа и тръгна към къщата. Във въздуха ухаеше на цитруси от портокаловите и лимонови дървета в предния двор. Сребристият ветропоказател върху корниза на входната врата се завъртя. Спираловидните шарки на мазилката напомняха на Ема за глазурата на торта. Тя надникна през прозореца на фоайето и видя кристален полилей и голямо пиано. На прозореца на горната спалня имаше малки светлоотразителни стикери с надпис: „Дете в стаята. В случай на пожар, моля, спасете първо него“. Нито едно от приемните семейства не си беше правило труда да лепи подобни стикери на прозорците на Ема.

Искаше й се да може да ги снима, но зад гърба й изрева двигател. Ема се обърна и видя Шарлът да я гледа от колата, вдигнала учудено вежди. „Върви си — махна й с ръка Ема. Добре съм“.