Читать «Игра на лъжи» онлайн - страница 27

Джипът не помръдна от мястото си. Ема огледа пътечката покрай къщата, коленичи и повдигна един голям камък, който лежеше до вратата. За нейна огромна изненада отдолу проблесна един сребрист ключ. За малко да избухне в смях. Подобно нещо беше виждала само по телевизията; не можеше да си представи, че хората наистина го правеха.

Изкачи се по стълбите и пъхна ключа в ключалката. Той се превъртя с лекота. Тя пристъпи към прага и отново махна на Шарлът. Успокоена, приятелката й потегли. Двигателят изръмжа и червените светлини на стоповете й се изгубиха в нощта. Тогава Ема си пое дълбоко дъх и отвори вратата на къщата.

Моята къща, макар че не си спомнях много от нея. Скърцането на люлката на верандата, където обичах да сядам и да чета списания. Миризмата на лавандулов освежител за въздух, с който мама засипваше къщата. Ясно си спомнях звука на входния звънец, две пронизителни, чуруликащи иззвънявания, както и това, че входната врата понякога запираше, преди да се отвори. Но друго освен това…

Фоайето беше прохладно и тихо. По стените падаха дълги сенки, а високият часовник, останал от дядово време, цъкаше в ъгъла. Подовите дъски изскърцаха под краката на Ема, когато пристъпи колебливо към раираната пътека, която водеше право към стълбището. Тя се пресегна, за да светне лампата, но се поколеба и отдръпна ръка. Очакваше всеки момент да се включи аларма, върху главата й да се спусне клетка, хората да наизскачат и да се развикат: „Нарушител!“.

Ема се хвана за парапета и бързо се изкачи на пръсти в мрака. Може би Сътън беше на горния етаж. Може би просто беше заспала и всичко това щеше да се окаже едно голямо недоразумение. Нощта все още можеше да бъде спасена. Тъй мечтаната среща все още можеше да се осъществи.

Пред банята на втория етаж, облицована с бели плочки, стоеше кафяв ракитов кош, пълен с мръсни кърпи. В стената до перваза на дюшемето бяха вградени две нощни лампи-луни, които осветяваха стената с бледа, жълтеникава светлина. Зад вратата в дъното на коридора се разнесе подрънкване на кучешки медальон.

Ема се обърна и се вгледа във вратата на спалнята. На нея бяха закачени снимки на модели, обикалящи по подиум в Париж, и Анди Родик и Джеймс Блейк, които играят на Уимбълдън, а от дръжката на вратата висеше лъскава розова табела с надпис СЪТЪН. Бинго. Ема леко бутна вратата. Тя се отвори лесно и беззвучно.

Вътре ухаеше на мента, момини сълзи и омекотител. През прозореца струяха лунни лъчи и се отразяваха в балдахина на леглото. Подът беше застлан с килим, върху който имаше щампа на жираф, столът в ъгъла беше затрупан с тениски, горнища на бански и няколко свити на топка къси чорапки. Върху перваза на прозореца бяха подредени свещи в големи стъклени буркани, сини, зелени и кафяви бутилки от вино, в които бяха сложени цветя, както и няколко обвивки от шоколади. Всяка възможна празна повърхност беше покрита с възглавници — имаше поне десет на леглото, три на стола и дори две бяха захвърлени на пода. Върху дългото бюро от светло дърво лежаха затворен лаптоп „Макбук Еър“ и един принтер. До мишката беше оставена една-единствена картичка, на която пишеше: