Читать «Игра на лъжи» онлайн - страница 25

Момчето отново погледна към небето.

— Може би останалите звезди в Орион са Звездата на лъжкинята и Звездата на измамницата. Три лоши момичета, които са били завлечени за косите в пещерата на Орион. — Той я погледна многозначително.

Ема се облегна на парапета, усещайки, че думите му имат някакъв специален подтекст, който нямаше как да разбере.

— Струва ми се, че доста си размишлявал върху това.

— Може би. — Той имаше най-дългите мигли, които Ема беше виждала някога. Но изведнъж усети в погледа му не толкова флирт, колкото… любопитство, може би.

Изведнъж нещо ми просветна. Не беше точно спомен, просто нещо като странна смесица от благодарност и унижение. То изчезна почти веднага, просто кратък проблясък.

Момчето погледна встрани и енергично потърка върха на главата си.

— Извинявай. Просто… не сме разговаряли, откакто… нали се сещаш. От доста време.

— Е, няма по-подходящ момент от сегашния — отвърна Ема.

По устните му пробяга усмивка.

— Да.

Те отново се погледнаха. В главите им танцуваха светулки. Въздухът изведнъж замириса на диви цветя.

— Сътън? — разнесе се момичешки глас от тъмнината.

Ема се обърна. Раменете на момчето се напрегнаха.

— Къде ли е отишла? — попита някой друг.

Ема прибра косата си зад ушите. Тя погледна към двора и забеляза две фигури на алеята на Ниша. Черните кубинки „Док Мартенс“ на Лилиана потракваха, когато вървеше. Габриела държеше своя айфон пред себе си и използваше фенерчето му, за да осветява пътя.

— Ей сега идвам! — извика Ема. После погледна момчето. — Защо не дойдеш на купона?

Той изсумтя презрително.

— Не, благодаря.

— Хайде де. — Тя не спираше да се усмихва. — Ще ти разкажа за Звездата на уличницата, за Звездата на смотаняка…

Двете момичета стигнаха до двора на момчето.

— Сътън? — извика Лилиана и присви очи, заслепена от светлината.

— Кой е там? — извика Габриела.

Тряс. Ема се обърна. Момчето беше изчезнало. Изсъхналият коледен венец, който висеше на входната врата, леко се полюшваше наляво и надясно, ключалката изщрака, я щорите на големия прозорец бързо се спуснаха. Добре-е-е-е.

Ема бавно се отдалечи от верандата и прекоси двора.

— Това Итън Ландри ли беше? — попита Габриела.

— Вие разговаряхте ли? — попита Лилиана едновременно с нея. Гласът й потрепна от любопитство. — Какво ти каза?

Зад близначките Туитър изникна Шарлът. Бузите й бяха зачервени, челото й лъщеше от пот.

— Какво става тук?

Габриела спря да пише есемеса.

— Сътън разговаряше с Итън.

— Итън Ландри? — Веждите на Шарлът се изстреляха нагоре. — Господин Бунтовник без кауза е говорил?

Итън. Поне вече разполагам с име, което да свържа с лицето му.

Както и Ема. Но след това срещна обърканите погледи на момичетата. Естествено, веднага ще хареса момче, което не е в списъка с одобрените приятели на Сътън. При тази мисъл тя отново извади телефона си. Все още нямаше никакви съобщения или есемеси.