Читать «Игра на лъжи» онлайн - страница 23

Гарет я придърпа към себе си и я погали по косата.

— Добре, че те намерих. — Ръката му се плъзна от косата към раменете, след това опасно близо до гърдата й.

— Ъ-ъ-ъ… — Ема се дръпна назад.

Толкова се зарадвах, че го направи.

Гарет разпери послушно ръце.

— Извинявай, извинявай.

Изведнъж блекбърито в джоба й завибрира. Сърцето й подскочи. Сътън.

— Ей сега се връщам — каза тя на Гарет. Той кимна и Ема тръгна към къщата, проправяйки си път в тълпата. Когато Гарет се обърна, за да разговаря с някакъв висок азиатец, Ема се снижи и побягна към страничната врата.

Тя отново изви очи да погледне купона за последно и тогава забеляза, че някой я наблюдава откъм голямата тикова маса на верандата. Едно момиче с тъмна кожа, големи очи и тънки устни. Беше облечена с жълто сари и носеше златна гривна на бицепса си. Това беше Ниша, от отборната снимка на Сътън. Купонът беше неин. Тя гледаше Ема така, сякаш искаше да я хване за врата и да я изхвърли навън.

И макар че всяка частица от Ема искаше да й махне с ръка и да й се усмихне, тя се стегна, помисли си за Сътън, и погледна злобно Ниша. В очите на индийката проблесна омраза. Тя се врътна настрани и вързаната й на опашка коса зашлеви застаналото зад нея момиче по лицето.

Усетих как ме изпълва усещането, че трябва да внимавам. Двете с Ниша определено имахме проблеми — и то големи.

Само че си нямах представа какви са.

6.

Кой би могъл да устои на този мрачен тип

На алеята на Ниша беше тихо и спокойно. В храстите цвърчаха щурци и въздухът охлаждаше кожата на Ема. През прозореца на близката къща струеше синкавата светлина от телевизора. Зад високата стена излая куче. Пулсът на Ема се успокои и раменете й постепенно започнаха да се отпускат. Тя извади блекбърито си и се взря в екрана. Съобщението беше от Клариса:

„ПРОЧЕТОХ БЕЛЕЖКАТА. ВСИЧКО НАРЕД ЛИ Е? КАЖИ, АКО ИМАШ НУЖДА ОТ НЕЩО“.

Ема изтри съобщението и рифрешна кутията си. Нямаше нови съобщения. Тя огледа широката магистрала. Голям прожектор осветяваше паркинга Сабино. Ема преглътна. Пейката беше празна. Да не би някой да беше взел чантата й? Къде беше Сътън? И какво се очакваше от нея да направи, като свърши купонът? Портмонето й беше в чантата. Сега нямаше никакви пари. Нито лична карта.

Нещо изшумоля. Ема се обърна и погледна къщата на Ниша. На алеята нямаше никой. Изведнъж отнякъде се разнесе тихо изпукване от отварянето на кутийка с кола. Ема отново се обърна. Пред вратата на съседната къща се забелязваше силует на мъж. До него имаше голям телескоп, но той гледаше право в очите на Ема.

Тя отстъпи назад.

— О! Извинявай.

Момчето пристъпи напред и лампата освети изпъкналите му скули. Ема погледна кръглите му очи, гъсти вежди и късо остригана коса. Устата му беше стисната в тънка, напрегната линия, сякаш искаше да й каже да се маха. Той беше облечен по-всекидневно от момчетата на купона, с оръфани туристически панталони и протрита сива тениска, която очертаваше мускулестите му гърди.