Читать «Игра на лъжи» онлайн - страница 21

— Почакайте малко. — Ема спря до голямата саксия с кактуса. Освободи ръката си от хватката на Мадлин и извади телефона от джоба си — добре, че не го беше оставила в чантата. Нямаше нови съобщения. Тя закри екрана с едната си ръка, а с другата набра няколко съобщения и ги изпрати на номера, който Сътън й беше изпратила във Фейсбук предишната вечер: „Приятелките ти ме намериха. Аз съм на купон отсреща. Те ме мислят за теб. Не знам какво да им кажа. Прати ми есемес с инструкции, ок?“.

Ема пишеше бързо — знаеше си, че третото място в състезанието по най-бързо изпращане на есемеси във Вегас, което беше спечелила преди две години, щеше да се окаже полезно — и натисна „изпрати“. Готово. Сътън щеше да я срещне тук и да обясни кой кой е… или можеха да се срещнат по-късно и тя просто да се преструва, че е Сътън, докато трае купонът.

— На кого пишеш? — Мадлин се наведе над телефона на Ема, опитвайки се да погледне към екрана. — И защо използваш блекбъри? Мислех, че си се отървала от това нещо.

Ема пусна телефона в джоба си, преди Мадлин да успее да го види. В съзнанието й се появиха публикациите на Сътън във Фейсбук. Тя се изпъна и погледна Мадлин по начина, по който беше виждала сестра си да я гледа в клиповете, качени в Ю Тюб.

— Сигурно си умираш да научиш, кучко.

Щом произнесе думите, Ема рязко затвори уста и преглътна тежко. Нямаше да е толкова изненадана, ако от устата й се бяха изсипали маргаритки. Подобни отговори обикновено се озоваваха в списъка й с духовитости, а не в ежедневните й разговори.

Мадлин изсумтя високомерно.

— Щом казваш, смотанячке. — След това извади айфона от джоба си. На гърба му беше залепен голям стикер с надпис МАФИЯТА ОТ ЛЕБЕДОВОТО ЕЗЕРО. — Я се съберете!

Всички се притиснаха една към друга и се усмихнаха. Мадлин протегна ръката с телефона. Ема стоеше в края и леко се усмихваше.

След това всички тръгнаха по алеята. Доста беше захладняло и смесените миризми на барбекю на въглища, ароматни свещи и цигари погъделичкаха носа на Ема. Габриела и Лилиана едновременно вървяха и пишеха в Туитър. Когато подминаха входната врата и се запътиха към каменната пътека, която минаваше покрай къщата, Шарлът дръпна Ема назад, за да се отдалечат от останалите.

— Добре ли си? — Шарлът прибра нагоре развяващите се ръкави на роклята си, за да не се вижда дебелата презрамка на сутиена й. Ръцете й бяха обсипани с хиляди лунички.

— Добре съм — отвърна безгрижно Ема, въпреки че ръцете й трепереха, а сърцето й биеше лудо в гърдите.

— А къде е Лоръл? — Шарлът извади червило от чантата с и начерви устните си. — Не каза ли, че ще я докараш дотук?

Погледът на Ема се стрелкаше наляво и надясно. Лоръл. Това беше сестрата на Сътън, нали? Щеше й се да има нещо като Уики-Сътън в блекбърито си.

— Ами…

Шарлът разшири очи.

— Пак си я зарязала, нали? — Тя закачливо й се закани с пръст. — Ти си лоша, лоша сестра.