Читать «Прокрадващ се в сенките» онлайн - страница 36

Шутът беше казал глупост. Можех прекрасно да чета.

— Това пък защо? — учуди се старият маг.

— Не искам да обикалям из Храд Спайн като загубил се идиот. Там и Неназовимия ще капне от умора. Имам нужда от планове и стари карти. Поне за тази част, която наричат човешка. Грок нали не е погребан на ниските нива?

— Не. Гробът му е на осмо ниво — архимагът поклати глава.

Вътрешно въздъхнах с облекчение. Най-сетне някаква добра новина. Макар и малка. Да се пъхам чак до нивата на огрите си беше чисто самоубийство. Просто нямаше да се добера жив до тях. Щяха да ме изядат още по пътя. А до осмо можеше да се рискува.

— Това е добре. Мисля, че в библиотеката има стари планове.

— Има — Арцивус кимна, а след това се поколеба и допълни: — Но съм сигурен, че гробът на Грок не е посочен на тях.

— Защо? — изуми се Миралисса, откъсвайки се от съзерцанието на изящна чаша вино.

— Маговете от Ордена са скрили информацията много старателно. Макар осмото ниво да не е двадесет и осмото, то не е строено от хора. Кой знае кой живее там и какви капани чакат нашия крадец?

— Не вярвам, че маговете от Ордена не са оставили никаква информация за гроба на Грок и за капаните в Храд Спайн — бавно започнах да кипвам. — Все някъде ще ги има!

— Има ги — кимна старецът и още по-здраво се уви във вълненото одеяло.

— Къде?

Е, стига де! Хем иска да изпълня Поръчката, хем още се инати, стиска си някакви свои тайни.

— В старата кула на Ордена.

— А къде е старата кула на Ордена? — от стареца всичко трябваше да се измъква с нажежени клещи.

— Някъде в Закритата част на града.

Тук вече окончателно осъзнах, че съм тотално загазил.

Глава 4

Кралската библиотека

Обещах на краля, че след седмица ще се върна в двореца, и сега имах цели седем дни за подготовка на съмнителното начинание — пътуване в Храд Спайн. Първото нещо, което направих на следващата сутрин, беше да отида в Кралската библиотека. Тя се намираше на същия онзи площад Грок, близо до къщата на покойния милорд Патийски, където съвсем наскоро бях по важна работа.

Естествено, да мина през главния вход беше прекалено голяма наглост и предизвикателство за всички благородници в кралството, така че аз заобиколих сградата отдясно, лавирайки в потока вече събудили се и забързани по важни задачи жители на града. Тясната уличка ме погълна в обятията си. В сивото здание на библиотеката имаше вход за служители. Приближих до лятата желязна врата и силно почуках. Както винаги, най-нагло игнорираха скромната ми персона. Изчаках няколко минути и заблъсках с удвоена сила. Отново нищо. Да не би да спят вътре? Нищо чудно, тук няма чак толкова много посетители, още повече, че достъпът е разрешен само за благородници, свещеници и Ордена. На простолюдието книги не са му нужни, то трябва да си храни семейството. След като изчаках още малко, аз заудрях така, че грохотът от юмруците ми стресна гълъбите от съседните покриви и те уплашено полетяха към безоблачното юнско небе.