Читать «Прокрадващ се в сенките» онлайн - страница 34

Както разбрахте, загазих. За пореден път през последните няколко дни!

Да се откажа от Поръчката означаваше да призная, че преди малко съм лъгал за готовността си да сътруднича и ще ме затворят в най-гадната килия в Сивите камъни с изглед към Студено море. Да се съглася означаваше, че вече не мога да избягам, защото Поръчката щеше да ме държи здраво. От нея нямаше как да се откажа, освен ако кралят изведнъж не реши, че вече не иска този проклет Неназовим Рог. Ех, сбогом, нощни улици на Авендум и сандъци на мирно спящи богаташи! Ще трябва да се съглася.

— Какви са условията? — обърнах се примирено към Сталкон.

— До началото на януари трябва да доставиш Рога на дъгата в столицата.

— Заплащане?

— Петдесет хиляди жълтици.

— Капаро? — опитах се да запазя гласа си спокоен.

Петдесет хиляди… Разбира се, не половината кралство и не ръката на принцесата от приказките, но… С толкова пари спокойно можеха да живеят няколко поколения. Състоянието на някои барони и графове беше тройно по-малко от тази сума.

— Колко ти трябва?

За миг се замислих, колебаейки се. Все пак да носиш постоянно със себе си повече от триста жълтици означаваше да си търсиш белята.

— Двеста. Ще изкупя целия инвентар на магическите магазини в града. Трябва добре да се подготвя, преди да си пъхам главата в устата на огрите.

— Ще получиш парите на излизане от двореца. Между другото, не забравяй играчките си. Това ли е всичко?

— Ще ви помоля да кажете официалните думи, ако, разбира се, ги знаете, ваше величество.

— Моля Гарет-сянката да приеме моята Поръчка — произнесе кралят официалната формулировка на договора между крадеца и клиента.

— Приемам Поръчката — въздъхнах аз.

— Чуто — проблесна с глиги елфийката и пусна воала върху лицето си.

Нямаше нито гръмове, нито мълнии. Просто някъде там Сагот запомни и сега внимателно ще следи за изпълнението на сделката. Или не лично той, а неговите слуги. Най-важното беше, че ще трябва да изпълня Поръчката. Дори да умра, но да я изпълня, защото от съдбата не може да се избяга. И е абсолютно невъзможно да не се изпълни. Не мога да отида в Храд Спайн, да се скрия до входа, а след това да кажа: съжалявам, не стана, макар че опитах. Не случайно казваха, че Сталкон е умен. Той затвори всички пролуки и вратички, назовавайки огромната сума. Ако не успеех, ще трябва да върна капарото заедно с огромна лихва върху него. А такива пари аз нямах. Излиза, че Поръчката ще бъде нарушена.