Читать «Прокрадващ се в сенките» онлайн - страница 32

— Ето значи как се е появила… — възкликнах аз.

— Колко ли благодарни щяха да са жителите на славната ни столица Валиостр, ако знаеха чия е заслугата да се сдобият със Закритата територия? — гоблинът разшири очи, превръщайки ги в две сини езерца.

Архимагът тежко въздъхна — явно шутът изнервяше не само мен — и продължи:

— Орденът решил да скрие Рога по-далеч от изкушението. Заредили го (по сметките на маговете от онова време той би трябвало да функционира още триста години — тоест до днешни дни), а след това отнесли Рога на дъгата до гробницата на Грок, където го и оставили. Всъщност това е цялата история — архимагът отново насочи сълзящите си очи към пламъците в огнището.

— И вие искате да взема Рога от гроба? — попитах невярващо. — Но защо съм ви точно аз? С тази работа ще се справи всеки обирджия на гробове! И между другото, къде е погребан Грок?

В малката стаичка се възцари напрегната и угнетяваща тишина. Елфийката и Арцивус дори се спогледаха изумено. Граф Плъх иронично се усмихна, сякаш за да каже, че от крадец не е очаквал нищо повече. За шута и увисналата му челюст учтиво ще премълча. Само кралят все така замислено въртеше ножа ми в ръце и от време на време поглеждаше към мен, сякаш се чудеше дали не играя някакъв театър.

— Хм-хм. Млади човече, а вие изобщо знаете ли историята? — внимателно попита магът.

— За какъв Х’сан’кор ми е?! Аз съм крадец, а не учена девица!!! — искаше ми се да счупя нещо.

Тези момчета знаеха как да вбесят човек и аз реагирах с грубост. Но никой не забеляза. Или се престориха, че не забелязват.

— Той сигурно и да чете не може — с важен вид каза гоблинът.

Игнорирах тази поредна нападка.

— Рогът е погребан заедно с Грок в Костните дворци, Гарет — тихо каза елфийката и потръпна, сякаш тъмната й кожа беше докосната от хладния ветрец, идващ от Планината на отчаянието.

И тук аз се разсмях, осъзнавайки, че тази луда петорка чудаци или ме разиграва, или просто ме проверява преди някаква важна задача. Например: „Открадни нощното гърне на краля на Мирануех, когато го мъчи кървава диария“.

— Полудя — поклати обречено зелената си глава шутът в отговор на моя смях и звънчетата на шапката му тъжно зазвъняха.

— Шегуват ли се, ваше величество? В края на краищата би трябвало да се шегуват? И защо Храд Спайн? Не е ли по-лесно да се направи нова вастарска сделка и да се поканят дракони за защита на любимата родина? Или да ви опитомят Х’сан’кор? Повярвайте ми, с това ще се справя по-лесно и по-бързо, отколкото с отиването в Храд Спайн!

— Не се шегуват — кралят ме фиксира със сериозен поглед и надигащият се нов изблик на смях заседна някъде в гърлото ми. Те наистина не се шегуваха. Вътрешно изстинах. Да се спусна в Храд Спайн за някаква си глупава вълшебна пищялка… Главата ми не го побираше.

— Нуждаем се от този Рог, майстор Гарет — елфийката ми говореше ласкаво, като на малко и капризно дете. — При това спешно. До началото на зимата, когато Неназовимия ще предприеме своята атака.