Читать «Прокрадващ се в сенките» онлайн - страница 31

— Рогът на дъгата? — глупаво повторих аз. — А какво общо има той?

— Аз вече обясних — раздразнено се намръщи Арцивус. — Да не би от страх да започна да не чуваш?

— И да мислиш — каза тежката си дума и Кли-кли.

Погледнах ядосано към шута, с което още повече го развеселих.

— Разбери, Гарет. Магията на огрите не е идеална и до голяма степен е тромава, както казват хората. Необичайно силна е, но законът за равновесието… — елфийката кисело сви черните си устни, оголвайки още повече зъби.

Неволно си помислих, че тя спокойно може да влезе в ръкопашен, по-скоро зъбопашен бой, ако противникът й отнеме оръжието. С такива зъби без проблем ще разкъсва вратове.

— Искам да кажа, че с времето Рогът губи своите магически свойства. Той трябва да се…

— Активира — подсказа архимагът, като продължаваше неизменно да гледа в огъня, весело поглъщащ дървата в огнището.

— Да. През определено време трябва да се прави магическо презареждане. В противен случай всичките му свойства ще се загубят. И точно сега Рогът отслабва, затова Неназовимия се е размърдал при Ледени игли. Трябва да донесеш този Рог на Ордена.

— Той не е ли при вас? — ококорих се аз, дори леко се надигнах от креслото.

В главата ми се мярна една история: как някакъв войник в глупостта си дал най-ценното — своя меч — в ръцете на врага. Разбира се, на мен главата ми беше скъпа, затова премълчах историята, макар че тя сигурно би развеселила гоблина.

— Точно там е работата, че не е — ядосано каза Плъха. — И всичко това заради глупостта на Ордена.

— Орденът направи така от висши подбуди! — рязко го сряза архимагът.

— Точно така, а после ние сърбаме кашата!

— Вашата работа, милорд Алистан, е да защитавате живота на краля и да размахвате парче желязо, а не да се месите в делата на Ордена! — старецът просто кипеше от възмущение. Тресящата му брада ми напомни за брада на доралисец, на когото са откраднали любимия кон.

— Достатъчно! Само кавги липсваха тук! — разгневи се кралят. Сега той изобщо не приличаше на добродушен кръчмар. — Обяснете на крадеца задачата му.

— Преди около триста години — глухо започна Арцивус, хвърляйки злобен поглед изпод сивите си вежди към капитана на гвардията, който от своя страна изобщо не му обърна внимание, — Съветът на Ордена решил да се възползва от Рога на дъгата и да унищожи Кронк-а-Мор, който свързва Неназовимия с този свят. Но… но малко не се получило…

Алистан звучно изсумтя.

— Вас, ваше магичество, само дипломат в Мирануех трябва да ви изпратят! Ще си получим Авос и Спорните земи! Малко… — захихика шутът, наслаждавайки се на думата, но срещайки свирепия поглед на мага, млъкна веднага.

— Така… За какво говорех? А, да! Значи, от опитите ни нищо не излязло. Опитали сме да управляваме магията на огрите, за която абсолютно нищо не знаем. И някъде тогава сме запушили някакъв силов поток или сме преместили опейрона с няколко градуса спрямо петата астрална позиция… Мда… — Арцивус осъзна, че навлиза в непонятна за всички останали територия. — Нещата излезли от контрол и поток магическа енергия ударил по Авендум. По-специално, по част от него. По Забранената част, която сега наричат Закритата територия.