Читать «Прокрадващ се в сенките» онлайн - страница 30

— Запознайте се, Гарет — каза кралят, сочейки елфийката. — Това е лейди Миралисса от дома на Черната луна.

Аз сдържано се поклоних, отговаряйки на приветствения блясък на петсантиметровите глиги. Окончанието „-сса“ означаваше, че елфийката е от Върховното семейство в дома. Казано по-просто — принцеса.

— Много ми е приятно, милейди.

— И на мен — изгука елфийката.

Ако тази жена тръгне из града с воал, абсолютно никой няма да заподозре, че е елф.

— Любезностите после! — каза кралят. — Времето ни е малко и ти, Гарет, трябва да ни помогнеш.

— Да спра Неназовимия? — казах скептично.

Ако е така, то кралят или неговите съветници просто са си загубили ума.

— Да — обади се архимагът.

Ами да, тези са луди! Алистан внимателно ме наблюдаваше, опитвайки се да улови следа от насмешка към неговия крал. Сдържах се. С известно усилие, но се сдържах. Но не и Кли-кли. Гоблинът се разкикоти, падна на килима и се хвана за корема.

— Животът на кралството е в ръцете на крадец! Дано само да не го открадне!

Лично аз не намирах нищо смешно в това, както и всички останали. Само върху черните устни на елфийката се мярна сянка на учтива усмивка, сякаш за да оцени добрата шега, но после реши, че в този случай е по-добре да не нарушава дворцовия етикет.

— Млъкни, Кли-кли — сурово каза Алистан, без да сваля подозрителния си поглед от мен.

— Край, млъквам, разкайвам се, умирам! — гоблинът трагично размаха зелените си ръчички. — Ако Плъха е останал сериозен след шегите ми, значи е време да ме уволните като придворен шут. И аз, бедния и нещастния, ще трябва да се върна в родната гора и да чакам, докато някой по-чевръст орк не закуси с моите бедни кости или не ме пусне в лабиринта.

Шутът драматично, като актьор от сцена на Пазарния площад, въздъхна, после се огледа и забелязвайки, че никой не му обръща внимание, закачливо ми намигна.

— Разбира се, аз съм поласкан от такава чест — казах предпазливо. — Но не ви ли се струва, че силата и опитът ми са много по-малки, отколкото на Ордена и Дивите сърца, и ще бъде доста трудно да спра вълшебника в пряк двубой?

Гоблинът прихна и отново се пльосна на килима. Явно моята личност много го забавляваше. А мен този малък зелен негодник започна да ме дразни.

— Ох, Гарет! — шутът изтри неподправените си сълзи. — Ти си не само умен и смел, но и самоуверен.

— Така че каква ще е моята задача, ваше величество? — продължавах с комедията в очакване на момента, когато, може би, ще ме пуснат.

Тогава ще видите как бяга Гарет. Без значение къде, ако ще и в самия Султанат, просто да е възможно най-далеч. В земи, където няма изкукали крале, шутове и изпаднали в старческо вдетиняване магове.

— Трябва ни Рогът на дъгата — каза елфийката. — Само той може да спре Неназовимия, защото, страхувам се, че дори армията няма да устои на войската от Безлюдните земи.