Читать «Прокрадващ се в сенките» онлайн - страница 305

Отрядът се разтегли в нишка и го последва.

Дъждът ни покри с мокрите си крила, а редките капки се превърнаха в ревящ водопад, изсипващ се от небето. Само за миг всички, които не носеха елфийски наметала, се намокриха до кости. Дъждът забарабани по качулките с тих ромон.

— Да пукна дано, ако не запомним този порой за дълго! — извика Халас.

Брадата на гнома приличаше на мокра стара кърпа. А и самият Халас беше вир вода.

Напълно бях съгласен с думите му. Отдавна не ме беше валял такъв дъжд.

Бурята с нейните гръмотевици, светкавици, водопади и всякакви други атрибути, присъстващи във всяка уважаваща себе си буря, се премести на изток. Сега тътените се чуваха в далечината, без вече да ни заплашват.

Но дъждът не си отиде. Е, в сравнение с пороя, който ни удари през първите минути на бурята, този дъжд беше като недорасло момченце. И все пак съгласете се — не е много приятно да яздиш под дъжд, пък дори и слаб, в продължение на цели четири часа.

Небето от край до край беше покрито с плътна стена мрачни облаци, изливащи вода от нескончаемите небесни резервоари. Ни късче синьо небе, ни едничък слънчев лъч. Харгановата пустош беше потопена в мрачна есенна атмосфера. Земята беше напоена с вода и поглъщайки тревата, сякаш от нищото под копитата на конете се появи мазна мръсотия.

Времето беше мрачно, отвратително, унило и студено, особено за тези, които бяха свикнали с постоянна жега.

От всички най-зле беше Халас. Мокър до кости, той тракаше със зъби и се тресеше от студ. Тракането на зъбите му можеше да се чуе от десет ярда. На предложението на Миралисса да наметне плащ инатият гном отвърна с отказ.

— Ще вид-дим кой от нас е по-з-з-здрав! — това беше всичко, което каза Халас, докато поглеждаше към падащите от небето капки.

— Само гледай да не се разболееш, че няма да те нося! — избоботи Делер изпод плаща. — Не очаквай да ти давам лекарства с лъжичка!

— От-т т-т-тебе ли? — изсумтя Халас. — От т-тебе никакви лекарства н-н-няма да взема. З-з-знам я аз вашата гадна пор-р-рода! Ще ми с-с-сипеш някаква от-трова, а после следват хрипове, посиняване и ще си ум-м-мра! Такова удоволствие няма да ти д-д-доставя!

— Притрябвал си ми такъв мокър! — промърмори Делер.

Халас изсумтя и не каза нищо повече, продължавайки упорито да се състезава с дъжда кой по-дълго ще издържи. Отрядът вече не препускаше стремглаво през пустошта, конете бяха минали на бърз ход.

Три часа по-късно започна да се смрачава, така че скоро трябваше да спрем за през нощта.

— Ког-г-га най-сетне ще с-с-спре?! — проплака накрая предалия се гном.

Устните му бяха посинели, а зъбите вече отмерваха отчетлив ритъм, конкуриращ се по издавания звук с бойните барабани на орките. Честно казано, ако можеха да чуят този звук на барабани, орките просто щяха да се пръснат от завист.

— Дъждът ще приключи не по-рано от утре сутринта — каза Медения, хвърляйки поглед към сивото небе.

— На с-с-сутринта?! — изстена Халас.

— А-ха. Със сигурност не по-рано.

— Слушай, Халас — към нас приближи Змиорката. — Защо не обявиш временно примирие на дъжда, а?