Читать «Прокрадващ се в сенките» онлайн - страница 302

Алексей Юрьевич Пехов

— Шаманите ли? — попита Фенерджията и погледна с упрек Еграсса.

Разбира се, Мумр считаше, че работата на Еграсса с лъка не е била достатъчна в онази гора, където слугите на Неназовимия са се опитвали да правят магия. Ако Мумр беше на мястото на елфа, не би пропуснал възможността да развърти както трябва тежкия биргризен.

— Може да са шаманите, а може и да не са — сви рамене Котката. — Но че това е магия, мога да гарантирам.

— Точно шаманите са, няма кой друг! — въздъхна Кли-кли.

— И как да се спасим от това? — подръпна мустаци Маркауз.

— С нищо не мога да помогна — Миралисса безсилно разпери ръце. — Тук моето майсторство е недостатъчно. Аз дори нищо не усещам.

— Това е магия за време. А стихията на дъжда е доста нестабилна — промърмори Котката.

— Какво там си шепнеш? Говори нормално! — не издържа Халас.

— Учили са ни… — Котката за миг се запъна. — Учили са ни, че магията за дъжд, създадена с шаманство, е нестабилна. Тя съществува в рамките на четири, е, може би пет часа, и е силно зависима не само от майсторството на шаманите, но и от природните явления. Например, от вятъра.

— Искаш да опиташ да се измъкнеш от облаците ли? — Ел бе един от първите, прозрели замисъла на Котката.

— Аха. Вятърът сега духа точно на югозапад, а ние ще препуснем на югоизток. Може и да се разминем с бурята.

— Дали? — изсумтя Медения. — Нея някой сякаш я е подгонил! Гледай как се носи!

Неволно още веднъж погледнах към застигащата ни стихия.

— А на какво е способно това облаче? — неволно се изтръгна от мен.

— На нищо — отговори Еграсса вместо Котката.

— Тогава от какво се готвим да бягаме? — изпревари ме с въпроса милорд Маркауз.

— От това, което се опитва да скрие този облак — с крайно неприятен глас му отвърна Миралисса.

— Може ли аз — намеси се в разговора Котката, като видя, че Миралисса, Еграсса и той са единствените в отряда, които разбират от магия, от останалите никой и понятие си нямаше. — Ако целият съвет на Ордена създадеше такъв облак, тогава опасността щеше да е реална. Те биха го натъпкали със светкавици, макар че за такава магия биха отишли сума ти сили и няколко седмици подготовка. Като бойно заклинание създаването на облак с мълнии въобще не си струва. Да го кажем с по-прости думи — можеш да направиш някаква друга магия, много по-ефективна, но на много по-малка цена. На това отгоре облака не можеш да го управляваш. Можеш само да го изпратиш в определена посока, ако ще и зад Ледени игли, но същият този вятър ще го отнесе по време на пътя на стотици левги встрани. Така че това е човешка магия. Що се отнася до шаманството, без значение дали елфийско или оркско, възможностите му са само колкото да създаде облак с дъжд. Това е.

— Давай по-накратко! — Гръмогласния обезпокоено погледна към чернеещото небе.

— Това ще е обикновен облак с дъжд, с обикновени светкавици и гръмотевици. Максимума, на който е способен, е да ни намокри до кости. Е, при много добро шаманство ще се развихри буря. Но не насочена. Тоест тя няма да се опитва да унищожи именно нас. Това ще е обикновена буря, като стотици други преди нея. Ако някой пострада, то ще е само случайно.