Читать «Прокрадващ се в сенките» онлайн - страница 300

Никой не чу думите на Котката. Е, или почти никой.

Делер със замах бутна шапката си назад и запя:

Ако въже на шията застане, предателство очаквай ти. С нозе когато месиш глина — да получиш кинжал остър във гърбина. Ако пък заспиш на поста, съня ти да прекъсне стрела остра. И не ще изковеш окови здрави, да заключиш с тях врагове или другари! Ако не искаш света на сенките да те затрий, удряй пръв и, колкото можеш — убий! Удряй пръв и, колкото можеш — убий!

— Защо така мрачно? — попита Кли-кли, след като внимателно изслуша простата песничка на джуджето.

— Така и трябва да бъде! — с достойнство каза Делер. — Това е военният марш на джуджетата.

— С такъв марш по-добре да маршируваш към нощното гърне, а не към врага! — презрително каза Халас.

— Ти ли ще ми кажеш бе, познавачо на бойните маршове! — не му остана длъжен Делер. — Че вие, брадатите, и такъв нямате!

— А „Удари с чука по брадвата“?

— Ха! — презрително каза джуджето.

— А „Песента на безумните рудокопачи“?

— Ха! — още по-презрителен отговор.

— А как ще те цапардосам с мотиката по главата?

— Това пък що за марш е? — удивено попита Делер. — Да не би твоите алкохолизирани роднини от Стоманените шахти пак да са съчинили нова песничка?

— Това не е песничка! Просто аз ей-сега ще те цапардосам с мотиката по главата, за да не дрънкаш повече глупости!

— Ти ли бе?

— Ъхъ!

— Къси са ти ръцете!

— Ще ти покажа аз на кого са къси! — изрева гномът, изчерпил търпението си.

Халас се опитваше да напипа любимата си мотика.

— Млъквайте! Веднага! — изкрещя Котката. — Беда!

Гномът и джуджето прекратиха спора и изумено се втренчиха в Котката.

— Стига де, Котка! — изкашля се Делер. — Нищо страшно няма да се случи. А и вече се сдобрихме. Нали, Халас?

Халас побърза да кимне.

— Не става дума за вас — Котката беше спрял коня и неотлъчно гледаше небето.

Тъмните облаци се бяха приближили още повече, изпълвайки четвърт от небесната синева. Лекият ветрец донесе до нас далечния трясък на гръм.

— Каква беда? — попита Гръмогласния, също без да откъсва поглед от хоризонта. Тревогата на следотърсача се предаде и на нас.

— Ама млъквай де! — раздразнено измърмори Котката и вдиша въздух през носа си.

Лично аз нищо не усещах. Е, ще има дъждец, ще ни понамокри малко… За какво толкова да се безпокоиш и вълнуваш?

— А денят започна толкова добре! — разстроено каза Кли-кли.

— Тези шибани кози мелези все пак са успели! — прошепна Котката и като заби пети в хълбоците на коня, се понесе да догонва елфите и Алистан, оставяйки ни недоумяващи в опашката на отряда.

— Той за кого се изрази така? — попита Халас, удивено наблюдавайки как отчаяно жестикулиращият Котарак разговаря с Миралисса.

— За тебе! — Делер никога не изпускаше възможността да се занася със съекипника си.

— Престани, Делер! — смъмри го благоразумният Мармот. — Остави закачките за после! А също и ти, Халас! Виждате ли какво става с Котката?

— Да бе — с тревога поклати глава Фенерджията, — за последен го път видях толкова разтревожен, когато попаднахме на засадата в Д’сан-дор.