Читать «Прокрадващ се в сенките» онлайн - страница 26

— Още по-идеално място е кралската съкровищница — изтърсих аз.

Гарет вече нямаше нищо за губене. Усещах, че на сутринта ми предстои пътуване до Сивите камъни. За всеки случай си отбелязах още нещо — да поговоря с Гозмо, пробутал ми тази Поръчка.

— Уау! Знае Гарет какво е хубаво! — писна гоблинът.

Изпепелих го с поглед, но той само се усмихна ехидно и ми се изплези.

— И сам виждам, Кли-кли — отвърна Сталкон на шута, след това взе в ръка ножа ми, измъкна го от ножницата и както го изучаваше, небрежно попита: — Какво се случи през нощта в къщата? Как умря той?

Преглътнах станалата лепкава слюнка и под погледа на пет чифта зорки очи започнах историята си. Разказах за ужасната нощ, за имението, за нощния разговор на херцога със създанието на нощта, дошло от името на незнаен Господар. Никой не ме прекъсна, архимаг Арцивус сякаш дремеше в креслото си, а физиономията на гоблина беше изненадващо замислена и притеснена. Когато приключих, в стаята настана угнетяваща тишина, само огънят тихичко припукваше.

— Нали ви казах, ваше величество, не се доверявайте на братовчед си — гневно подхвърли Алистан. По някаква причина той веднага повярва на моя разказ и сега очите му ядосано святкаха. — Ще засиля двойно охраната.

Кралят замислено почесваше брадичката си и внимателно ме изучаваше. Мълчеше, премисляйки нещо. После взе решение и рязко кимна с глава.

— За моята безопасност ще поговорим по-късно, приятелю Алистан. Много по-късно. А сега имам работа за нашия гост. Гарет, знаеш ли кой е Неназовимия? — неочаквано ме попита краля.

— Той е злото и мрака — въпросът ме озадачи.

Неназовимия и Неназовимия. Този, с чието име ви плашат като малки, когато не искате да заспите.

Алистан изсумтя, сякаш искаше да каже, че от крадец не е очаквал нищо друго.

— Зависи от начина, по който го разбираш — каза монархът. — Зло. А знаеш ли, че Неназовимия освен във Валиостр е известен само в Пограничното кралство, и то единствено защото орките атакуват тези места с името на Неназовимия на уста? Е, може би е известен и в Исилия, и в част от Мирануех, но там Неназовимия е само легенда, страшна приказка. Той не е черно зло и съвсем не е мрак, а просто един много силен магьосник, който се е заселил в Безлюдните земи и от много време мечтае да види Валиостр унищожен.

— Разрешете… — включи се в разговора мълчалият досега архимаг. — Ще ви разкажа, млади човече, легендата. Въпреки че тя изобщо не е легенда… Когато още нашето кралство не е било толкова велико и могъщо, преди петстотин години, в Авендум живели двама братя. Единият бил велик пълководец, а другият — талантлив маг, изучавал проблемите на шаманството. Тогава за хората тази магия била все още загадъчно изкуство, постоянно се усъвършенствала, и те трупали знания, като черпели от опита на шаманите на орки, гоблини и тъмни елфи, а също така и от вълшебниците на светлите елфи. После сме добавили своите знания и така сме получили това, което имаме сега. За съжаление, гномите и джуджетата не ни дали магията на камъка. Хм… Отвлякох се… Случило се през последната година на Тихите времена, както сега наричат онова време. Грок пълководеца, надявам се това име ти е известно?