Читать «Прокрадващ се в сенките» онлайн - страница 27

Аз кимнах. Всички знаеха площада на Грок и неговия паметник. Старецът изсумтя удовлетворено, размърда се, за да се нагласи по-удобно в креслото, а след това продължи разказа си:

— През последната година на Тихите времена армията на орките нападнала града и се опитала да го превземе. Тогава знаменитите стени на Авендум още не съществували и Грок, само с няколко хиляди уморени войници, оцелели след поредица от битки, удържал натиска на врага, излязъл от горите на Заграбия. Хм… Неговият брат не му се притекъл на помощ. Не знам защо, за съжаление историята мълчи по този въпрос. Свада, завист, болест, нелепа случайност — резултатът е, че най-силният маг на своето време не се притекъл на помощ на отбраняващите се войни. Но Грок и хората му издържали. Устояли до идването на армията на тъмните елфи. В крайна сметка от армията на Валиостр останали хиляда, а после — по-малко от четиристотин. След победата магът бил хванат и екзекутиран…

Старецът замълча и се загледа в огъня със сълзящите си очи.

— Как се е казвал този маг? — не се удържах аз.

— Името му било същото като на неговия брат близнак — Грок. Това било позор за Ордена на маговете. Страшен позор. Ние изтрихме името на този брат от всички летописи. От тогава започнахме да го наричаме Неназовимия. Но Неназовимия оцелял. По-точно оцелял неговият дух, Неназовимия още преживе изучавал Кронк-а-мор, забранената магия на огрите. С помощта на този вид шаманство духът на умрелия може да живее още известно време без телесна обвивка, а после да се всели в друго тяло. Неназовимия се вселил в някакво тяло, отишъл на север, в тундрата, далече-далече в Безлюдните земи, и започнал да прави планове за отмъщение. Силата на Кронк-а-Мор била такава, че огрите, великаните и част от орките признали Неназовимия за свой господар и повелител. Въпреки че аз се съмнявам за орките. Тази раса е прекалено умна и независима, най-вероятно просто се преструват, така по-лесно ще се правят на жестоки варвари и ще атакуват, прикривайки се с името на Неназовимия. Както казват елфите — голяма политика! Що се отнася до огри, великани и отделни хора, те духом и телом са предани на Неназовимия. Тези врагове на Валиостр отдавна биха напуснали земята си и биха тръгнали на война, ако не ги спираше Самотния великан. А Неназовимия, въпреки че е получил вечен живот, до момента не смееше да нахлуе във Валиостр. Ние устоявахме на силата му до настоящия момент, когато равновесието се разклати не в наша полза.

— Е, добре — нещо не ми се връзваше. — Огри, орки, великани. А тези същества, които нощем ловуват по улиците на столицата? Те също ли се подчиняват на Неназовимия? А този тайнствен Господар?

— Не знам — магът разочаровано поклати глава. — Може да са слуги на Неназовимия, още някакви, а може да са се измъкнали от незнайни дълбини, когато магическото равновесие се разклати.