Читать «Прокрадващ се в сенките» онлайн - страница 19

Дали не беше капан? Но тогава защо е целият този маскарад? Баронът със същия успех можеше просто да ме върже и отведе право в любимите си Сиви камъни. Още повече, че сам си бях виновен. Много се отпуснах през последните два дни. Имах лошо мнение за стражите и сякаш за да ме опровергаят, те буквално за няколко минути се оказаха при мен. Бързо ме намериха… Или някой добър по душа ги е предупредил?

Що за човек ще иска да се среща с мен? Веднага се виждаше, че е много влиятелен, щом самият Фраго Лантен бе дошъл за скромната ми персона. За какво ли съм му притрябвал? Да си отмъщава за причинено преди време неудобство? Надявам се, че този човек не е маг. Не бих искал да прекарам остатъка от живота си в кожата на жаба или доралисец. Засмях се тихо под нос, привличайки навъсения поглед на барона. Не се знае кое е по-добре — в тяло на жаба или на козлочовек. Вероятно бих избрал жаба, защото в Авендум доралисците ги обичаха по-малко от жабите. По-добре да си малка и зелена жаба, отколкото голям и тъп козел. Уф, какво си се развеселил, Гарет! Не е на добре. Всъщност защо да не е на добре? Не ми взеха арбалета и ножа, жалко само, че оставих магическите артефакти у дома, в тайника. Както и да е. Ще повоюваме още.

Внезапно кочияшът спря каретата и двама усърдни стражи отвориха вратата на возилото. В лицето ме лъхна хладната юнска нощ. Беше се промъкнала незабелязано, докато се возехме зад закованите прозорци. Дори през лятото в Авендум беше доста прохладно — усещаше се близостта до Безлюдните земи — и едва през август градът попадаше под благословената топлина, но само за няколко седмици, след това ветровете от Студено море донасяха дъждове. Валиостр беше най-северното кралство на Сиала, така че времето тук беше сурово.

До вратата на каретата стояха двама стражи с факли в ръце, а останалите, цяла дузина, седяха на конете и внимателно оглеждаха безлюдната нощна улица.

— Излизай, крадецо — от единия страж се носеше силна миризма на чесън и аз неволно се намръщих.

— Какво е това? Някаква увеселителна разходка ли? — обърнах се към барона, като се стараех да не губя присъствие на духа.

— Стига си дърдорил, Гарет. Прави каквото ти се казва и всичко ще е мир и любов.

Многозначително свих рамене, показвайки, че любовта на барона във всичките й проявления ми е необходима точно колкото на доралисец клечка за зъби, усмихнах се и скочих на каменната настилка, като същевременно огледах наоколо. Улицата беше пуста, тъмните къщи бяха надвиснали над нас като Зам-да-Морт. От другата страна на улицата се простираше висока бяла стена. Така. Значи сме някъде край Вътрешния град.

От градската канализация вече плъзваха тънките и плахи езичета на сиво-жълтата мъгла. Носеше се ниско над земята и не смееше да се издига. Но само за няколко часа мъглата отново, както и всяка друга юнска нощ, щеше да покрие града с дебело покривало, което до сутринта ще поглъща звуците на нощта.