Читать «Прокрадващ се в сенките» онлайн - страница 18

— Не мога да кажа, че се радвам да се запознаем — промърмори баронът и ме погледна изпод дебелите си рунтави вежди. — С радост бих те пратил в Сивите камъни.

Не казах нищо. На върха на езика ми се въртеше една подходяща фраза, но реших да я задържа за по-късно. Поне тази вечер нямах намерение да съм в затвора.

— Тръгваме, Гарет.

— Къде, ваша светлост? — изглежда този човек успя да ме шокира. — В любимите ви Сиви камъни ли?

— Не. Поне засега — той ме погледна. — Един… човек иска да говори с теб. Трябва да те заведа при него.

— Наистина ли? Да не би при палача? — иронизирах аз.

— Приготви се. Няма защо да се държиш така — още повече се намръщи милорд Фраго. — По-добре ела доброволно.

Аз несъзнателно хвърлих бърз поглед към скучаещите до вратата стражи. Нямаше да се справя. Много са. Бях сигурен, че и на другите изходи ще има поне още толкова.

— Всички изходи са блокирани — баронът сякаш беше прочел мислите ми. — Няма къде да отидеш. Освен ако като вампир не се превърнеш в мъгла и не се изнижеш през някоя цепнатина.

— Вампирите не могат да се превръщат в мъгла, всъщност изобщо не съществуват. Те са бабини измишльотини — несъзнателно промърморих аз, отваряйки очите на барона за очевидни истини.

Промърморих и си прехапах езика.

— Идваш ли? — Фраго губеше търпение. — Нощта скоро ще свърши, а аз съм свикнал нощем да спя, а не да превозвам крадци при…

Барон Лантен рязко млъкна, осъзнавайки, че едва не се е изтървал.

Аз мълчаливо избутах стола си назад, изправих се и се увих в плаща.

— Така е добре — тихо каза баронът и вземайки подарената бутилка скъпо вино в лявата си ръка, се отправи към изхода. Последвах го, усещайки любопитните погледи на цялото заведение забити в гърба си…

Глава 3

Поръчката

Обвита в гъст като сметана сумрак, до кръчмата стоеше голяма луксозна карета с впрегнати четири пепелявосиви доралиски коне. Конете гледаха с огромните си кадифени очи стоящите около тях стражи и нервно пръхтяха. Не само хората искат да прекарат лятната нощ под закрилата на надеждните стени. Прозорците на каретата бяха заковани с дебели дъски.

— Това за да не избягам ли е? — измърморих аз, качих се в каретата и седнах на тапицираната с червено кадифе мека седалка.

Скъпа карета. Не всеки може да си позволи такава. А и четири доралиски коня струват много пари.

— Това е, за да не може някой в тъмното да те измъкне от прозореца. Някой много гладен — отвърна Фраго и седна срещу мен.

Каретата потегли по нощните улици, а аз седях на седалката и подскачах, когато колелото попадаше на някой по-голям камък. Баронът мълчеше, като от време на време ми хвърляше по някой намръщен поглед, а на мен ми оставаше само да слушам чаткането на конете на съпровождащите ни стражи и да се чудя къде ли ме водят.