Читать «Приятна вечер» онлайн - страница 96

— Кой може да е? — запита се тя и бутна стола си назад.

Лепски взе още хляб.

— Хайде скъпа, задоволи любопитството си! — каза той и си намаза масло на хляба.

— Защо не идеш ти? — запротестира Керъл. — Аз ли трябва да правя всичко в тази къща?

— Може да е пощальонът, скъпа, с голям и скъп подарък за теб — отвърна Лепски и си намаза мармалад.

Керъл се усмихна с досада и отиде да отвори вратата.

За нейна изненада, отпреде й стоеше ниска, пълна кубинка, облечена в черни работни панталони и черна фланела.

— Да, какво има? — попита Керъл.

— Искам да говоря с господин Лепски — отговори Анита.

Дясната й ръка, скрита зад гърба стисна 38-калибровия пистолет, който Фуентес бе изтървал.

— Мъжът ми закусва и не иска да го безпокоят! Коя сте вие?

Анита гледаше хубавата жена пред себе си. През объркания й мозък премина мисълта, дали и тази ще страда като нея, когато загуби мъжа си.

— Аз съм Анита Сертес, — каза тя. — Господин Лепски иска да говори с мен за мъжа ми.

— Трябвало е да отидете в управлението. Почакайте, ще го попитам.

Лепски беше направо облизал чинията си. Привършваше третата си чаша кафе, когато Керъл влезе в стаята.

— Една кубинка иска да говори с теб. Казва се Анита Сертес.

Лепски скочи и ритна стола.

— По дяволите, ние я издирваме!

Бутна Керъл настрани и се понесе към вратата, където завари Анита, застанала неподвижно.

— Ти ли си Том Лепски? — попита тя.

Смразяващо чувство обзе Лепски, когато погледна в черните й, студени очи. От опит познаваше, когато някой е опасен, а тази жена изглеждаше точно такава. Сети се, че пистолетът му е в спалнята.

— Ти ли си човекът, който застреля мъжа ми? — продължи Анита.

— Нека поговорим за това? — каза предпазливо Лепски. Усети, че жената срещу него е обезумяла. Разбра го от вида й и от кръвожадния и поглед. — Влез!

Тогава видя пистолета в ръката на Анита, насочен към него.

Керъл, застанала отзад, също видя пистолета.

— Тогава умри! — изрече тихо Анита и натисна спусъка.

Лепски усети тласък в гърдите. Политна назад, спъна се в килима и падна тежко. Главата му се удари в пода.

Анита застана над него и стреля още три пъти, после се обърна и побягна по пътеката, а оттам на улицата.

Тя не знаеше, че пистолетът, който Мануел беше дал на Фуентес, бе зареден с халосни патрони. Мануел нямаше вяра на Фуентес, както и Фуентес нямаше вяра на Мануел.

Като видя как Лепски се просна на пода и чу изстрелите, Керъл стисна очи. Тя не беше от тези, които се плашат лесно. Дълго остана неподвижна, после се съвзе, приближи се и коленичи до Лепски.

Тази ужасна жена го бе убила!

Тя обви нежно главата му с ръце и започна да го целува.

Лепски се размърда, после я прегърна.

— Още, още — каза той.

Керъл го пусна.

— Помислих, че си мъртъв.

— И аз си помислих същото — рече Лепски, седна и започна да разтрива тила си. — Умрял ли съм?

Керъл огледа ризата му.

— Няма кръв. Не говори глупости! Разбира се, че не си умрял?

Малко страхливо, Лепски огледа ризата си отпред. По нея имаше леки обгаряния от барут. После я разкопча и огледа гърдите си. След това изръмжа и скочи на крака.