Читать «Приятна вечер» онлайн - страница 97

— Накъде тръгна? — изкрещя той.

— Откъде да знам? О, Том, любов моя, наистина помислих, че си умрял.

— Така помислихме и двамата. — Лепски се втурна в спалнята, грабна пистолета и го мушна в кобура на колана си. След това се спусна по коридора.

Керъл се вкопчи в ръката му, когато той тръгна да излиза.

— Не излизай, тя е опасна! Том, моля те!

Лепски освободи ръката си.

— Скъпа, такава е полицейската работа — й каза той с усмивка на герой. — Обади се на Бийглър. Кажи на момчетата да дойдат! Разбра ли?

— О, Том, ами ако ти се случи нещо! — От очите й бликнаха сълзи.

На Лепски това страшно му хареса. Целуна я.

— Утре искам три яйца.

— Ако искаш и четири, само се пази!

— Обади се на Бийглър — изопна снага и с ръка на кобура се понесе надолу по стълбите към пустата улица. Там спря и се огледа наляво и надясно. Тази побъркана жена не е отишла далеч, но накъде е тръгнала? Тогава в другия край на улицата видя Тед, вестникарчето, което идваше насам и хвърляше вестници по дворовете.

Лепски се затича към него.

— Здрасти, Тед — извика той.

Момчето беше слабо, високо, с вечно отворена уста. То погледна, после помаха с ръка и се насочи към него, въртейки яростно педалите на колелото.

Лепски знаеше, че това момче е не само простовато, но дори сериозно умствено изостанало. Беше му известно, че то го боготвореше. Тед му беше казал, че голямата му мечта е да стане ченге като него. Въпреки, че се почувства поласкан, Лепски сметна, че амбицията на Тед е прекалено голяма.

— Здравейте, господин Лепски, как са престъпленията? — каза Тед и спря до Лепски да почине.

Лепски знаеше, че за да изкопчи нещо от него не бива да го смущава.

— Знаеш как е, Тед, непрекъснато стават нови.

Тед се замисли върху това и кимна.

— Точно така! Непрекъснато! Стрелял ли сте по някого с това желязо, господин Лепски? — момчето гледаше пистолета на хълбока му.

— Слушай, Тед, да си видял една жена, облечена в черно, да минава покрай теб?

— Сигурно сте застрелвали всякакви престъпници с този пистолет — продължи замечтано Тед. — Някой ден и аз ще стана полицай и ще стрелям по разбойниците.

Лепски сдържа с усилие нетърпението си.

— Разбира се, Тед, но видя ли жена, облечена в черно, да минава оттук преди малко?

Момчето отмести погледа си от пистолета му.

— Жена ли? — повтори то.

Лепски се размърда с досада.

— Жена в черно.

— Ами да, господин Лепски. Видях.

— Накъде отиваше?

— Отиваше ли?

— Точно така, накъде отиваше? — попита Лепски и усети, че кръвното му се вдига.

— Ами, май че отиде в църквата — Тед вдигна рамене. — Да сте чували за някой, който тича към църквата. Майка ми ме влачи насила до там.

В другия край на улицата се намираше църквата „Св. Богородица“. Точно когато Лепски понечи да се затича натам, до него закова една патрулна кола. Докато Тед гледаше очарован, от нея изскочиха двама униформени полицаи.

— Църквата! — извика Лепски. — Внимавайте, тя има пистолет!

Той ги поведе надолу по улицата, следван от двете ченгета с извадени пистолети. И веднага бяха забелязани от съседите, които гледаха от прозорците. Когато пристигна още една патрулна кола хората, наизлязоха от къщите си. После със свистене на гумите спря и полицейска кола с пусната аларма.