Читать «Приятна вечер» онлайн - страница 95

— Сляп лъжецо, никой няма да дойде при теб. Няма да можеш да предадеш никого, така както предаде мен. Живей и бъди нещастен?

Премести се до Фуентес и коленичи до него.

— Ако не беше ти, Педро можеше да е жив сега гласът и бе станал груб.

Тя хвана дръжката на ножа с две ръце и започна да мушка неподвижното тяло с фанатични ярост.

Небето вече беше озарено от слънцето, когато тя влезе в стаята. Отиде в банята и изми кръвта от ръцете си. После изми и ножа.

Почувства се спокойна, но не и удовлетворена.

Педро нямаше да почива в мир, докато детективът, който го застреля, беше жив. Спря и помисли. Как се казваше той? По едно време се уплаши да не би да е забравила, но после името изпъкна ясно в съзнанието й: Том Лепски.

Но къде беше той? Как можеше да го намери? Дори не знаеше как изглежда? Помисли отново и отиде в стаята, където намери телефонния указател на града. Трябваха й само пет минути, за да открие домашния му адрес.

Отново спря и помисли. Този детектив нямаше да е толкова лесен, като Мануел и Фуентес. Щеше да е опасно да се доближи до него с ножа. Притича към мястото, където бе оставила пистолета на Фуентес. Грабна го и се спусна надолу по задните стълби към служебния изход и оттам навън. Загуби се в зората на още един топъл ден.

* * *

В седем и трийсет Лепски седна да закуси три яйца, парче шунка и препечени филийки. Седнала срещу него, Керъл го гледаше как ги хруска и завистта й растеше.

Тя пазеше диета и на закуска си позволяваше само чаша кафе без захар, но тази сутрин, като гледаше Лепски как яде, почувства, че стомахът й се свива. Но нали беше жена с воля, устоя на изкушението да грабне чинията му и да довърши шунката и яйцата. Не се въздържа обаче да изрази критичното си отношение.

— Лепски, ядеш твърде много! — рече тя, когато Лепски започна третото си яйце.

— Да, това е страхотна шунка — каза Лепски.

— Ти не ме ли слушаш? Нямаш нужда от такава тежка закуска. Виж мен, аз пия само кафе без захар!

Лепски добави още захар в кафето си и отряза ново парче шунка. Пресегна се и взе друга филийка.

— Трябва да имам сили все пак, скъпа — той сложи хапка в устата си. — Работата ми е тежка. Трябва да се храня добре.

— Тежка работа ли! Чакай аз да ти кажа! Знам как работиш ти, по цял ден стоиш с крака на масата и четеш комикси. Ако не това, то подпираш баровете и се правиш на страхотен детектив. Работа! Не знаеш ти как се работи! А какво да кажа аз! Аз, която чистя къщата, готвя, пера ти ризите? Какво?

Лепски беше чувал това и преди. Усмихна й се мазно.

— Права си скъпа. Не знам какво щях да правя без теб.

Керъл изсумтя.

— Всички мъже казват така! Никого не можете да заблудите. Отсега нататък ще ядеш по едно яйце и малко шунка, за да си здрав. Ще изглеждаш по-добре.

Лепски само се усмихна по-широко.

— Не, аз имам по-хубава идея. Ти ще ядеш по едно яйце и малко шунка, а аз обичайната си закуска.

Керъл бе готова да отговори, но я прекъсна звънецът на входната врата.