Читать «Приятна вечер» онлайн - страница 98

От нея изскочи Макс Джакъби с още двама цивилни детективи.

Лепски спря, сега беше център на вниманието. Откакто живееше на тази улица, бе чувал съседите да казват на Керъл, че той е най-добрият детектив, който е на служба. Дойде моментът да се прояви!

— Какво, по дяволите, става? — извика Джакъби.

— Анита Сертес е полудяла. Опита се да ме убие, но май пистолетът е бил зареден с халосни патрони. В църквата е.

— Добре, да вървим — каза Джакъби и извади пистолета си.

Групата мъже с пистолети в ръце се насочи към църквата. Вратите бяха отворени. Отвътре идваше миризма на тамян.

Лепски и Джакъби влязоха предпазливо вътре и спряха.

В другия край горяха свещи. Олтарът се осветяваше от потрепващите им пламъчета.

Лепски се придвижи малко напред и пак спря.

Кубинката лежеше пред олтара. По стъпалата му се стичаше кръв. От гърдите й се подаваше дръжката на нож.

* * *

Уилбър Уорънтън се събуждаше бавно. Огледа се наоколо, тръсна глава и се изправи. Погледна жена си, която също се размърда до него. Той докосна нежно ръката й и тя отвори очи. Спогледаха се.

— Какво стана, махнаха ли се? — попита Мария.

Докато тя се наместваше, Уилбър се опитваше да се задържи на крака.

— Трябва да са ни упоили — Огледа се отново. — Да, отишли са си.

— Упоили? — втренчи се в него Мария. — Как са ни упоили?

— Какво друго обяснение има? Както й да е, изчезнали са. Тук няма никой.

— Като в кошмар е — Мария се изкашля и нададе слаб вик. — Господи, тези копелета са ми задигнали накитите. — Скочи на крака и щеше да падне, ако Уилбър не беше я задържал. — Любимите ми диаманти, няма ги!

— Мария, не прави истерии, седни! — й каза Уилбър остро.

— Моите диаманти, какво ще каже татко? Струват 10 милиона! Копелета! Откраднаха ги! — гласът й премина в непоносим пронизителен крясък.

— Не са откраднати и престани с тези глупости! — скара й се Уилбър.

Мария избухна.

— Как се осмеляваш да ми говориш така!

— Не са откраднати — тихо, но твърдо й каза Уилбър.

Гледаха се известно време и Мария несигурно промълви.

— Тогава къде са?

— Къде другаде, освен в сейфа?

— Аз ли съм луда или ти? Как могат да бъдат в сейфа?

— Мария, ти носеше фалшификати. Обещах на баща ти, че ако настояваш да ги носиш, ще ти дам за тази цел дубликати.

— Дубликати! Какво говориш!

— Когато твоят баща ти подари диамантите, ме извика настрани и ми даде дубликати, които беше направил в Хонконг. Каза ми, че специалистите могат да направят стъклото да изглежда като първокачествен диамант. Колието, обеците и гривните, които тези бандити задигнаха, са направени от стъкло.

— Господи, не мога да повярвам!

Уилбър се приближи до скрития сейф, отвори го и извади кожен калъф. Отвори го и го подаде на Мария, която се взря в красивите диаманти, проблясващи на слънцето.

После остави кутията, изтича до Уилбър и го прегърна.

— О, скъпи, благодаря ти! Прости ми, че бях толкова лоша с теб! Знам, че не бях права.

Уилбър я целуна.