Читать «Приятна вечер» онлайн - страница 93

Баниън извади мощния пневматичен пистолет от кобура. Придържайки се към сянката, той стисна пистолета, ръцете му се изпънаха напред и тялото му се приведе. Прицели се в дебелия врат на Фуентес.

Уилбър казваше:

— Не мога да се обадя на баща ми по това време.

Баниън натисна спусъка. Гласът на Уилбър заглуши слабия пукот на пистолета.

Фуентес се стресна, после разтри врата си.

— Проклети комари — промърмори той.

— Обади му се — повтаряше Мануел, когато Баниън се прицели и натисна спусъка. Малката стреличка улучи Мануел по средата на челото. — Чу ли? Обади му се веднага!

Той потри челото си — също като Фуентес бе помислил, че го е ухапал комар.

Променяйки целта си, Баниън изстреля третата стреличка във врата на Мария, а четвъртата — във врата на Уилбър. И двамата реагираха, като пляснаха вратовете си с ръце.

Очите на Мануел се разшириха, когато видя, как Фуентес изтърва пистолета, вкопчи се в облегалката на дивана, после се плъзна надолу и се изгуби от погледа му. Тогава той също почувства, че губи съзнание. Направи две крачки напред олюлявайки се и като посечено дърво се просна върху старинната маса и оттам падна на пода.

Уилбър и Мария също почувстваха упойващото действие на медикамента и клюмнаха на дивана.

— Много добре! Великолепно стреляш, Майк — каза Брейди.

Като махна на Баниън да остане на мястото си, Брейди влезе в стаята. Свали бързо обеците, колието и двете гривни. Пусна ги в поизтрита кожена кесия и си я сложи в джоба.

— Хайде Майк, — продума той и побягна към терасата. — Да се махаме. Казах ли ти: всичко протече гладко.

Двамата се заизкачваха към покрива и оттам — към сейфа.

След четвърт част съдържанието на касетите със скъпоценности и накитите на Уорънтънови бяха на път за Клод Кендрик.

Баниън се беше преоблякъл като шофьор. Маги лежеше на дивана със затворени очи, мърморейки си нещо. Брейди не й обърна внимание и се обади на Хедън, който ги чакаше.

— Прекрасно Ед. Всичко мина гладко, без проблеми.

Баниън се появи в стаята с куфар в ръка.

— Лу, има един ранен самолет за Лос Анжелис. Трябва да го хвана. Не мога да чакам. — Бледото му лице и хлътналите очи говореха достатъчно.

— Добре, портиерът ще извика такси — Брейди пристъпи към Баниън. — Не се притеснявай, Майк. Ти свърши добра работа. Парите ще идат при лекаря, честно ти казвам.

Двамата си стиснаха ръцете и Брейди поръча на нощния портиер да извика такси.

Маги седна.

— При Кристи ли, Майк?

— Да.

— Ще ни липсваш. — Тя стана от дивана и го целуна. — Обаждай се. Лу, дай му телефонния ни номер.

Брейди поклати глава.

— Не. — Ако станеше нещо с Баниън и у него намереха номера, това щеше да предизвика усложнения.

Баниън разбра.

— Така е добре — каза той. Чу се шум от приближаващо такси. Погледна към Брейди. — Аз изчезвам. Доскоро. Хубаво стана, че се запознах с теб — и потупа Маги по рамото. После кимна на Брейди и излезе.

Те се вслушаха в шума от потеглящото такси.

— Нещо май не е наред? Изглежда толкова тъжен — попита Маги.