Читать «Кървави книги том 4» онлайн - страница 9

Стори му се, че чу далечния вой на полицейски сирени, но може би ушите му пищяха. Чарли бавно обърна глава. Остра болка го прониза от едното до другото слепоочие, но световъртежът бе нищо в сравнение с присвиването в стомаха му, когато най-сетне прозря истинското им намерение.

Знаеше, че всички ножове са добре наточени. Елън винаги държеше кухненските прибори да бъдат остри. Чарли започна да клати глава сякаш в неистов стремеж да прогони този кошмар. Но нямаше кого да помоли за милост. Там бяха само проклетите му длани, кроящи тази последна лудост.

И тогава прозвуча звънецът на входната врата. Това не беше илюзия. Прозвуча веднъж, а после отново и отново.

– Ето! – каза Чарли на своите мъчителки. – Чухте ли това, гаднярки? Някой дойде. Знаех си, че ще дойдат.

Той се помъчи да се изправи на крака, като изви шия, за да види какво правят малките чудовища. Бяха действали бързо. Лявата му длан вече бе стигнала до средата на дъската за рязане.

Звънецът на входната врата прозвуча пак – продължително нетърпеливо звънене.

– Тук! – изкрещя дрезгаво Чарли. – Тук съм! Разбийте вратата!

Той местеше ужасено поглед от ръката към вратата и обратно, пресмятайки шансовете си. Без да бърза, дясната му ръка се протегна към сатъра, който висеше в края на закачалката. Дори и сега не можеше да повярва, че собствената му ръка – неговата спътница и бранителка, с която бе подписвал името си, с която бе галил жена си – се готви да го осакати. Тя откачи спокойно сатъра и все така бавно го претегли, изпробвайки баланса на сечивото.

Зад гърба си Чарли чу звън на счупено стъкло – полицаите разбиваха прозорчето на входната врата. Сега трябваше да бръкнат през дупката, за да отключат резето. Ако действаха бързо, много бързо, може би щяха да спрат злодеянието.

– Тук! – извика той. – Тук вътре!

В отговор на вика му се чу свистене – звукът от бързото и смъртоносно спускане на сатъра към лявата му китка. Лявата почувства как я отделят от тялото и неописуемо чувство за свобода се разля към петте й пръста, а кръвта на Чарли покръсти новородената с горещи струи.

От устата на тирана не излезе нито звук. Главата му просто се отметна назад и той загуби съзнание от шока, което бе добре дошло за него. Така не чу как кръвта му изтича с бълбукане в канала на мивката. Не усети и втория и третия удар, които окончателно освободиха лявата длан. Останало без опора, тялото му рухна назад, като събори поставката за зеленчуци. Глави кромид лук се изсипаха от кафявия книжен плик и започнаха да падат една по една в локвата кръв, която растеше с всяка бликаща струя.

Дясната ръка пусна сатъра. Той издрънча в окървавената мивка. Изтощена, Освободителката се плъзна от дъската за рязане и падна върху гърдите на тирана. Беше свършила работата си. Лявата бе свободна и още бе жива. Началото на революцията беше поставено.