Читать «Кървави книги том 4» онлайн - страница 11
Клайв Баркър
Ръката спря на ъгъла на къщата и огледа улицата. По нея сновяха полицаи. Мигаха червени и сини светлини, от прозорците на отсрещните домове надничаха разтревожени от суматохата лица. Трябваше ли бунтът да започне там, в онези осветени къщи? Не. Обитателите им бяха нащрек. По-добре да намери спящи хора.
Лявата забърза през предната градина, като се спираше нервно при всеки по-силен шум от човешки стъпки или заповед, изкрещяна в нейна посока. Под прикритието на неподрязания жив плет успя да стигне незабелязано до улицата. После изскочи на тротоара и нервно се огледа.
Видя да качват Чарли в линейка: над носилката му висяха множество банки с лекарства и кръв, а съдържанието им се вливаше във вените на тирана. Върху гърдите му лежеше неподвижно Дясната ръка, потънала в неестествен сън. Лявата гледаше, докато тялото на мъжа изчезна от погледа й. Болката от раздялата със спътницата й бе почти непоносима. Обаче я чакаха други, по-спешни задачи. Скоро щеше да се върне и да освободи дясната длан така, както самата тя бе освободена. Тогава щяха да настъпят други времена.
„Какво ли ще бъде, когато светът стане наш?“
* * *
Във фоайето на общежитието на Младежката християнска асоциация на Монмът Стрийт нощният пазач се прозя и се намести по-удобно на въртящия се стол. За Кристи удобството бе относително понятие. Хемороидите го боляха, на който и бут да пренесеше тежестта си, а тази вечер като че ли бяха по-раздразнени от обикновено. Нощната охрана беше работа, свързана с много седене, или поне полковник Кристи така разбираше задълженията си. Една формална обиколка на сградата към полунощ, колкото да се увери, че всички врати са заключени и залостени, после се връщаше да дреме цяла нощ в стола си и нищо по-малко от земетресение не беше в състояние да го накара да стане отново.
Кристи беше шейсет и две годишен расист и се гордееше, че е такъв. Изпитваше презрение към чернокожите, които се тълпяха по коридорите на общежитието – предимно младежи без дом, хулигани, които местната власт захвърляше на прага му като нежелани бебета. Бебета ли? Бяха до един пълни простаци – вечно се блъскаха, плюеха по чистия под и приказваха мръсотии. И тази нощ, като всяка друга, пазачът се въртеше върху хемороидите си и кроеше планове между дремките как, стига да има възможност, ще ги накара да страдат заради обидите.
Разбра за предстоящата си смърт едва когато усети нещо студено и влажно в ръката си. Той отвори очи и погледна дланта си. Там, колкото и невероятно да беше, имаше отрязана китка. И не стига това, ами двете ръце се здрависваха като стари приятели. Кристи скочи от стола си, издаде задавен звук на отвращение и се помъчи да се освободи от нещото, което стискаше против волята си, като разтърси ръка като човек, по чиито пръсти е полепнала дъвка. Съзнанието му се изпълни с въпроси. Как тази гадост се беше озовала в ръката му, без да разбере? Откъде бе дошла и на кого принадлежеше? И най-обезпокоителният въпрос: как беше възможно нещо, което съвсем очевидно е
