Читать «Кървави книги том 4» онлайн - страница 8

– Ало.

– Докторе…

– Кой се обажда?

– Чарли.

– Кой?

– Чарли Джордж, докторе. Сигурно ме помните.

С всяка изминала секунда ръката го отдалечаваше все повече от телефона. Усещаше как слушалката се изплъзва между рамото и ухото му.

– Кой казахте, че се обажда?

– Чарлс Джордж. За бога, Джудуайн, трябва да ми помогнете.

– Обадете се утре в кабинета ми.

– Вие не разбирате. Ръцете ми, докторе… те не ме слушат.

Стомахът на Чарли се преобърна, защото усети, че нещо пълзи по бедрото му. Беше лявата му ръка, която се придвижваше към слабините му.

– Да не си посмяла! – извика предупредително той. – Ти ми принадлежиш.

Джудуайн се смути.

– На кого говорите? – попита той

– На ръцете ми! Те искат да ме убият, докторе!

Той изкрещя отново на ръката, която продължаваше да лази по бедрото му:

– Не го прави! Спри!

Без да обръща внимание на виковете на тирана, Лявата сграбчи тестисите му и ги стисна, сякаш искаше да пуснат кръв. Не остана разочарована. Чарли изкрещя в слушалката, а Дясната се възползва от разсейването му и го дръпна, карайки го да загуби равновесие. Слушалката падна на пода, а въпросите на доктор Джудуайн бяха заглушени от болката в слабините му. Чарли се стовари на земята, като си удари главата в масата.

– Копеле – каза той на ръката си. – Ах, ти, копеле гадно.

Без капчица угризение Лявата изприпка по тялото на Чарли, за да се присъедини към Дясната, като го накара да увисне на ръба на масата, на която се бе хранил и веселил толкова често.

Миг по-късно, след като обсъдиха каква ще бъде следващата им тактика, те счетоха за необходимо да го оставят да падне. Той дори не забеляза, че са го освободили. От главата и слабините му течеше кръв. Единственото, което искаше, бе да се сгуши за малко, за да изчака болката да утихне и гаденето да премине. Но бунтовниците имаха други планове и Чарли бе безсилен да ги спре. Той смътно осъзна, че те забиват методично пръсти в дебелия килим и теглят отпуснатото му тяло към вратата на трапезарията. Тя водеше към кухнята, където бе пълно със сатъри и ножове. Погледнат отстрани, Чарли приличаше на огромна статуя, влачена от стотици потни работници към нейния пиедестал. Преходът не беше никак лесен: тялото му се извиваше конвулсивно и се тресеше, ноктите на краката му се закачаха за килима, пълните му гърди се ожулиха. Но до кухнята оставаше само метър. Чарли удари лицето си в прага. После усети под себе си леденостудените плочки. Докато го влачеха по кухненския под, взе постепенно да идва в съзнание. На слабата лунна светлина видя позната гледка: печката, бръмчащия хладилник, кофата за отпадъци, съдомиялната машина. Все познати неща, но сега се извисяваха над него и той се почувства като червей.

Ръцете му стигнаха до печката и се покатериха върху нея, а той ги последва като низвергнат крал, влачен от палачите си към ешафода. После пръстите запълзяха неумолимо по плота до мивката – ставите им побеляха от усилието, а отпуснатото му тяло се затътри послушно след тях. Макар че нито я чувстваше, нито я виждаше, лявата му ръка се хвана за далечния край на шкафа, точно под редицата ножове, които висяха в строг порядък на закачалката за кухненски прибори на стената. Обикновени ножове, ножове за хляб, за дране, за обезкостяване – всичките удобно закачени близо до дъската за рязане, на която имаше улей, водещ право в ухаещата на бор мивка.