Читать «Кървави книги том 4» онлайн - страница 10

Освободената китка изтича до края на плота и вдигна показалеца си, за да подуши новия свят. Дясната веднага й отговори с жеста за победа, преди отново да се отпусне невинно върху гърдите на Чарли. За момент в кухнята настъпи покой, нарушаван единствено от лявата длан, която вкусваше свободата с показалеца си, и бавно стичащите се струйки кръв по вратичките на шкафа.

После нахлулият от трапезарията студен въздух предупреди Лявата за приближаващата се опасност. Тя изтича да се скрие, когато тропотът от полицейски ботуши и врявата от противоречиви заповеди нарушиха триумфалната обстановка. Някой включи лампата в трапезарията и светлината й заля помещението, разкривайки проснатото върху плочките на кухненския под тяло.

Чарли съзря тази светлина в края на много дълъг тунел, като тя бързо се отдалечаваше от него. Вече беше колкото главичката на топлийка и се смаляваше ли, смаляваше.

В този момент кухненската лампа се запали с тихо жужене.

Когато полицаите прекрачиха прага на кухнята, Лявата ръка се шмугна зад кошчето за отпадъци. Тя не знаеше кои са натрапниците, но усети, че те са заплаха за нея. Разбра го, понеже се наведоха над тирана и започнаха да го превързват с утешителни думи – несъмнено бяха враг.

От горния етаж долетя изтънял от страх младежки глас.

– Сержант Япър?

Полицаят до Чарли се изправи, като остави спътника си да довърши поставянето на турникета.

– Какво има, Рафърти?

– Труп, сър, горе в спалнята. На жена е.

– Добре. – Япър заговори по радиостанцията си: – Докарайте съдебните медици. И къде е линейката? Имаме тежко ранен мъж.

Той се върна в кухнята и изтри капчиците студена пот, избили над горната му устна. Докато го правеше, забеляза нещо да притичва към вратата – нещо, което уморените му очи възприеха като голям червен паяк. Това, разбира се, беше оптическа измама, предизвикана от светлината на лампата. Япър не беше специалист по паяците, но бе дяволски сигурен, че в клас паякообразни няма подобни чудовища.

– Сър? – Мъжът до Чарли също беше видял (или по-скоро доловил) движението. – Той вдигна поглед към своя началник и попита: – Какво беше това?

Япър го погледна безизразно. Капакът на котешката вратичка в долната част на кухненската врата се захлопна. Каквото и да беше нещото, беше избягало. Япър погледна към вратата, извръщайки очи от въпросителния поглед на младия мъж. „Проблемът е – помисли си той, – че очакват от теб да знаеш всичко.“ Котешката вратичка продължаваше да се полюшва на пантите си.

– Котка – отвърна сержантът, въпреки че и сам не си вярваше.

* * *

Нощта беше студена, но лявата китка не чувстваше студ. Тя се промъкна дебнешком край къщата, придържайки се до стената като плъх. Усещането за свобода бе опияняващо. Да не чувстваш заповедите на тирана в нервната си система, да не страдаш от тежестта на нелепото му тяло и да не бъдеш длъжен да отстъпваш пред глупавите му изисквания. Да не трябва да вземаш разни неща и да ги носиш вместо него, да не вършиш мръсната му работа, да не се подчиняваш на дребнавите му желания. Беше като да се родиш в един нов свят – може би по-опасен, но толкова по-богат на възможности. Знаеше, че отговорността, която носи сега, е огромна. Тя беше единственото доказателство за живот след отделяне от тялото. Трябваше да съобщи този радостен факт на колкото се може повече свои събратя. Скоро дните на робство щяха да свършат веднъж и завинаги.