Читать «Кървави книги том 4» онлайн - страница 7

* * *

Чарли остана дълго на пода – първо лежеше и плачеше, после лежеше и размишляваше. Какво да стори? Трябваше да повика някого, но как? Как да се обади по телефона, ако продължава да лежи по очи? Той се помъчи да стане, но ръцете отказаха да го подкрепят. Цялото му тяло се тресеше като след токов удар. Само ръцете бяха безчувствени. Чарли ги вдигна, за да избърше замъглените си от сълзи очи, но китките му увиснаха безсилно. Като се подпираше на лакти, той се довлече до стената и успя да се изправи. После, полузаслепен от скръб, излезе със залитане от спалнята и се спусна по стълбите.

– Кухнята – каза Дясната на Лявата, – той отива в кухнята.

„Това е нечий чужд кошмар – помисли си Чарли, като запали с брадичка лампата в трапезарията и тръгна към барчето. – Невинен съм. Аз съм просто един обикновен човек. Как може да ми се случи нещо подобно?“

Хвана бутилката с уиски с две ръце, но тя се изплъзна от дланите му. Разби се на пода и острият аромат на алкохола подразни небцето му.

– Счупено стъкло – отбеляза Лявата.

– Не – отвърна Дясната. – Имаме нужда от чист разрез. Просто бъди търпелива.

Чарли заряза счупената бутилка и тръгна, олюлявайки се, към телефона. Трябваше да позвъни на Джудуайн. Докторът щеше да му каже какво да прави. Той се помъчи да вдигне слушалката, но ръцете отново не му се подчиниха, а бутоните с цифри се изплъзваха от пръстите му всеки път, когато се опитваше да ги натисне. От очите му рукнаха сълзи от безсилие, които прогониха мъката и я замениха с гняв. Чарли стисна несръчно слушалката с китки и я повдигна до ухото си, като я подпираше с рамо. После набра с лакът номера на доктора.

– Овладей се – каза той на глас, – запази самообладание.

Чуваше как номерът на Джудуайн се регистрира в системата. Трябваше да запази здравия си разум още няколко секунди, докато отсреща вдигнат телефона, после всичко щеше да се оправи. Трябваше да издържи още малко.

Дланите му започнаха конвулсивно да се отварят и затварят.

– Овладей се – каза той, но ръцете не го послушаха.

Някъде далеч – толкова далеч! – телефонът звънеше в дома на доктор Джудуайн.

– Вдигни го, отговори ми! О, боже, отговори ми!

Ръцете на Чарли започнаха да се тресат толкова силно, че той с труд задържа слушалката.

– Отговори ми! – изкрещя в микрофона. – Моля те.

Преди да чуе гласа на разума, дясната му ръка се протегна към масата за хранене, която се намираше на няколко крачки от мястото, където стоеше Чарли. Тя се вкопчи в ръба, като едва не го събори на земята.

– Какво правиш? – възкликна той, без да знае дали пита себе си, или ръката.

Чарли гледаше в недоумение разбунтувалия се крайник, който го придърпваше бавно към масата. Целта му беше ясна: искаше да го отдалечи от телефона, от Джудуайн и от всяка надежда за спасение. Той вече не контролираше ръцете си. Дори не чувстваше китките и лактите си. Ръцете вече не бяха негови, въпреки че продължаваха да бъдат свързани с тялото му.

Най-накрая някой вдигна телефона в другия край на линията и се чу съненият, леко раздразнен глас на Джудуайн: