Читать «Кървави книги том 4» онлайн - страница 112

Притихналата в ъгъла маймуна заскимтя отново. Карнеги погледна механично към нея и когато завъртя пак глава към Джером, откри, че късогледите му очи са затворени, а окървавената ръка – отпусната. Беше мъртъв. Облегнатото на стената тяло остана право още няколко секунди напук на гравитацията. После краката му се подгънаха и Джером падна по лице на земята. Едва сега инспекторът осъзна колко е отслабнал – беше станал само кожа и кости. Направо не беше за вярване, че е оцелял толкова дълго.

Той се приближи предпазливо до тялото и сложи пръст на врата на мъжа. Нямаше пулс. Но смехът се беше запечатал на лицето му и отказваше да го напусне.

– Кажи ми... – прошепна му Карнеги, когато осъзна, че за пореден път е закъснял. – Кажи ми. На какво се смееше?

Но като всички други мъртъвци и сляпото момче мълчеше.