Читать «Кървави книги том 4» онлайн - страница 6

Клайв Баркър

– Чарли – прошепна тя в ухото на тирана, – престани. Чарли, стига!

Надушила присъстието й, Дясната ръка повдигна показалец и среден пръст.

– Чарли – повтори Елън. Защо мъжът й винаги спеше толкова дълбоко? – Чарли… – Тя го разтърси по-силно, а Дясната потупа Лявата, за да я предупреди, че жената ги гледа. – Моля те, Чарли, събуди се!

Дясната ръка се метна внезапно към нея, а миг по-късно Лявата я последва. Елън изкрещя още веднъж името на съпруга си, после и двете я стиснаха за шията.

Чарли сънуваше, че се намира на кораб, превозващ роби – обстановката в сънищата му често беше екзотична като във филмите на Сесил Демил1. В този епичен момент ръцете му бяха оковани и го влачеха към стълба за бичуване, за да бъде наказан за някакво неизвестно провинение. Но ето че в съня си той сграбчи внезапно тънката шия на капитана. Робите се разкрещяха окуражително, а капитанът, който приличаше донякъде на доктор Джудуайн, взе изплашено да го моли да престане. Гласът му бе писклив, почти женски, като гласа на Елън.

1 Сесил Б. Демил (1881–1959) – американски кинопродуцент и режисьор, известен с филми като „Десетте Божи заповеди“ и „Най-великото шоу на Земята“. – Б. пр.

– Чарли – пищеше той, – недей!

Но глупавите молби само накараха Чарли да го разтърси още по-яростно. Вече се чувстваше като герой в очите на робите, които, освободени като по чудо, се бяха скупчили шумно около него, за да гледат последните мигове на омразния господар.

Капитанът, чието лице беше станало мораво, успя да прошепне „Ще ме убиеш!“, после палците на Чарли прекъснаха живота му с един финален натиск. Едва тогава, през мъглата на съня, той осъзна, че жертвата му няма адамова ябълка. Очертанията на кораба се размиха, а насърчителните гласове на робите затихнаха. Чарли примигна, отвори очи и откри, че седи в леглото си – беше гол до кръста и стискаше шията на Елън. Лицето й беше мораво и опръскано с бяла слюнка, а езикът се подаваше от устата й. Очите й все още бяха отворени и за момент му се стори, че под сянката на ресниците проблясва живец. След това те се изцъклиха и животът я напусна окончателно.

Чарли изпита съжаление и огромна скръб. Опита се да положи тялото й на леглото, но ръцете му отказаха да пуснат шията й. Пръстите му, напълно безчувствени, продължаваха да я душат без капчица срам. Той слезе заднешком от леглото, но тя го последва в капана на протегнатите му ръце като нежелана партньорка за танци.

– Моля ви – каза Чарли на пръстите си. – Моля ви!

Невинни като двама ученици, хванати да крадат, ръцете му пуснаха своя товар и рязко се вдигнаха в жест на престорено учудване. Елън се строполи на килима като красива мумия. Коленете на Чарли се подкосиха. Неспособен да предотврати падането си, той се срути до нея и започна да ридае.

Сега оставаше само да действат. Нямаше нужда от преструвки, тайни срещи и безкрайни спорове – за добро или за зло истината бе излязла наяве. Трябваше само да изчакат, докато в обсега им попадне кухненски нож, трион или брадва. Скоро, много скоро.