Читать «Игра на часове» онлайн - страница 223

Но той не я гледаше. Тя седна, пропълзя назад и едва сега разбра какво гледа Еди.

Кинг стоеше пред него. Стискаше с две ръце пистолета, насочен право към Еди. Дрехите му висяха на парцали, а по лицето му се лееше кръв от промъкването през къпиновите храсталаци.

— Нямаше да я убия, Шон.

Кинг трепереше от ярост.

— Да бе, повярвах ти.

Еди отстъпваше с вдигнати ръце.

— Още една крачка, и ще получиш куршум между очите, Еди.

Еди спря, но започна да отпуска ръце.

— Горе ръцете — кресна Кинг.

Мишел стана и се огледа за пистолета си.

— Хей, Шон, просто вземи да ме застреляш — каза уморено Еди. — Ще спестиш на щата сума ти пари за издръжката ми в смъртното отделение.

— Ние не постъпваме така.

— Просто го направи, Шон. С мен е свършено, човече. Нищо не ми остана.

— Така ли смяташ?

— Дори се обзалагам, че ти…

— Не ми ги разправяй тия…

Еди се хвърли напред; посегна зад гърба си и измъкна пистолета.

Мишел изпищя.

Прогърмя изстрел.

Кинг прекрачи напред и сведе очи към проснатия Батъл. Ритна пистолета му настрани и се вгледа в кръвта, бликаща от рамото на Еди, където бе влязъл куршумът, преди да излезе през гърба.

— Този път аз спечелих облога, Еди.

Еди се усмихна безсилно.

— Само едно деление встрани, мой човек. Едно деление.

99

Еди Батъл си призна всички убийства. Тъй като оказа пълно съдействие на властите и отговори на всички въпроси и тъй като имаше съмнения относно психическото му състояние, адвокатите му успяха да сключат сделка — смъртната присъда бе заменена с доживотен затвор без право на помилване. Последва незабавна реакция от всички страни. Привържениците на смъртното наказание устроиха демонстрация по улиците на Райтсбърг. Надигнаха се призиви за сваляне на губернатора, на прокурорите и съдията по делото. Над семейство Батъл — поне каквото бе останало от него — се силеха смъртни заплахи. Предсказваха, че в какъвто и затвор да го пратят, Батъл няма да оцелее и месец.

Кинг не обръщаше внимание на всичко това. След като простреля Еди, той помогна да го отнесат заедно със Силвия до катера, а оттам двамата бяха откарани в болницата. Възстановиха се напълно, макар че Силвия едва ли някога щеше да бъде същата.

По дяволите, и аз вече няма да бъда същият, мислеше си Кинг.

Излизаше на дълги разходки с лодката, минавайки денем по пътя от онази ужасна нощ. Понякога двамата с Мишел разговаряха за станалото, но най-често отбягваха темата. Благодарностите й обаче нямаха край.

Тя често клатеше глава, когато си спомняше.

— Никога не се бях чувствала тъй безпомощна, Шон. Никога не бях срещала тъй силен мъж. Сякаш в него се беше вселило нещо неземно.

— Мисля, че си права — отвърна Кинг.

Сега Кинг седеше зад бюрото и се питаше какво е искал да каже Еди с последните си думи, докато лежеше окървавен на онзи хълм.

Само едно деление встрани, мой човек. Тези шест думи кънтяха в главата му и не можеше да ги прогони. Накрая той стана, качи се в колата и потегли към имението. Мейсън му каза, че Реми си е у дома.

Във фоайето имаше нареден багаж.

— Заминава ли някой? — попита Кинг.

— Савана си намери работа в чужбина. Днес потегля.