Читать «Игра на часове» онлайн - страница 222

— Мишел! — изкрещя Кинг. — Недей!

Тя скочи към дерето и се търкулна по склона. Изправи се на крака също тъй бързо като Еди и хукна подир него.

— По дяволите! — изрева Кинг.

Той остави Силвия на Уилямс и се втурна след партньорката си.

Тичаше напосоки, виждайки къде бяга само когато сред непрогледния мрак проблясваха мълнии. От време на време чуваше тежки стъпки пред себе си.

— Защо го правиш, по дяволите? — извика той на Мишел, макар да знаеше, че не го чува.

След изминалия час с Еди Батъл нямаше ни най-малко желание отново да се приближи до него, ако не е зад решетки и охраняван поне от дузина тъмничари. А може би дори и тогава би се отказал.

Изведнъж спря, защото звуците отпред бяха секнали.

— Мишел? — прошепна той. — Мишел?

Стисна пистолета и започна да го върти наляво-надясно, като се озърташе през рамо в случай, че Еди се опита да го изненада в гръб.

Пред него Мишел напрегнато се взираше в храстите. От време на време свеждаше очи да види дали червената точица не танцува по тялото й. Провря пистолета между вейките на храста, зад който се криеше, и лекичко ги разтвори. Зърна движение отдясно, но се оказа, че това е катерица.

Чу шум зад себе си и рязко се завъртя.

— Мишел?

Беше Кинг, на пет-шест метра зад нея. Идваше по различна пътека и ги разделяше висок къпинак.

— Не се приближавай — прошепна през зъби тя. — Спрял е точно отпред.

Обърна се и зачака. Една ярка светкавица — само това й трябваше. Мина покрай храста, отстъпи малко назад, после бавно тръгна да заобикаля с намерение да излезе зад гърба на Еди.

Блесна мълния. Отдясно долетя шум. Тя се завъртя и стреля в същия миг. За част от секундата пред нея избухна нажежена до червено искра, сетне изгасна.

Тя не знаеше, че Еди също е обикалял около нея и двамата са стреляли едновременно. Макар че вероятността бе едно на милиард, двата куршума се сблъскаха и това причини червения блясък.

Еди се хвърли върху Мишел и почти я зашемети, преди да я повали по очи на земята. Хватката беше класическа. В устата й нахлуха кал, листа и клечки и тя едва успя да си поеме дъх. Извъртя тяло и се опита да го изрита, но Еди я притискаше здраво. Беше невероятно силен; напразно се мъчеше да разхлаби железните му пръсти; имаше чувството, че е малко дете, което се опитва да надвие баща си. Направи усилие да се изправи, но нямаше сила да отхвърли стокилограмовия товар от гърба си.

По дяволите. Тя изплю боклука от устата си. Ако успееше да го изблъска настрани, можеше да му нанесе удар с крака и това би й дало шанс. Но той просто бе твърде силен. Усети как едната му ръка се плъзга към гърлото й, докато другата я притискаше неподвижно. Трескаво се замята, опитвайки се да го събори, но нямаше стабилна опора. Искаше да извика, но от гърлото й не излетя нито звук. Започваше да губи съзнание. В мозъка й нахлу мъгла, крайниците й затрепериха.

Това ли е краят? Това ли?

После хватката се отпусна. Тежестта изчезна. Беше свободна и знаеше, че току-що е умряла в ръцете на Еди Лий Батъл. Завъртя се да го види как доволно се усмихва над нея.