Читать «Игра на часове» онлайн - страница 221

— Коя?

— Лявата.

Еди посегна, сграбчи я за лявата ръка и дръпна нагоре. Силвия изпищя от болка.

— По дяволите, ще ме убиеш, негоднико!

— Точно това ще направя.

И той я повлече към гората.

Моторницата на Кинг се носеше по водата. Той се озърна и видя на около петстотин метра зад себе си примигващи светлини. Включи телефона, който някак бе оцелял след потапянето.

— Ти ли си зад мен?

— И те догонвам — отвърна Мишел.

Кинг намали скоростта, за да навлезе в тясното заливче. Щом видя изоставения скутер, веднага изключи светлините.

— Добре — каза по телефона той, — изглежда, че са слезли на брега.

Катерът на Мишел се появи пред входа на заливчето. Тя намали скоростта, изключи светлините и спря в плитчината до моторницата.

— Въоръжен ли си? — извика тя.

Кинг показа пистолета си.

— Отскочих до шлепа, преди да потегля насам.

Мишел и Тод грабнаха фенерчета от каютата, после тримата скочиха във водата и излязоха на брега, държейки пистолетите си в ръце в случай, че Еди ги чака в засада.

Като се прикриваха взаимно, те бързо претърсиха скутера, но не откриха нищо освен един използван пожарогасител.

Слязоха на брега и тръгнаха към гората.

— Ще се разпръснем — каза Кинг, — но не бива да се изпускаме от поглед. И засега никакви светлини. С тях лесно може да ни очисти.

Една светкавица се стовари върху хълма пред тях с такава сила, че сякаш земята под краката им затрепери.

— Ако проклетите мълнии не ни видят сметката преди това — промърмори Уилямс.

Изкачиха се до билото и надникнаха отвъд хълма.

— Ако не греша, първото тяло бе открито на около двеста метра надясно — прошепна Кинг.

— Прав си — каза Мишел.

— Няма да бързаме — каза Уилямс. — Онзи тип е смахнат и адски опасен. Не искам да свърша като Чип…

Писъкът на Силвия ги проряза като с нож.

Кинг хукна надолу, Мишел го следваше по петите, а най-отзад трополеше Уилямс.

98

— Божичко, моля те, недей.

Силвия бе паднала на колене, забила чело в един прогнил дънер, а Еди я притискаше с коляно.

— Моля те — продължаваше да ридае тя. — Моля те.

— Млъквай!

— Защо го правиш? Защо?

Той пъхна пистолета в колана за инструменти, който си бе сложил, и измъкна черна качулка изпод неопреновия костюм. Надяна я и намести отворите пред очите си. Не беше конфискуваната от полицията качулка с пресечения кръг, но щеше да свърши работа за тази импровизирана екзекуция.

Размаха брадвата с мощната си ръка.

— Имаш право на последна дума.

Силвия почти бе загубила свяст от болка и страх. Тя избъбри нещо.

Еди се разсмя.

— Молиш ли се? По дяволите. Добре де, дадох ти шанс.

Той вдигна брадвата над главата си. Но преди да я стовари върху шията й, дръжката избухна на парчета.

— Страхотен изстрел, Максуел — промърмори Уилямс, докато тримата тичаха напред.

Ако си мислеха, че Еди ще се предаде, скоро разбраха, че са грешили.

Той скочи настрани към близкото дере, търкулна се по стръмния склон чак до долу. В следващия миг вече бе на крака и тичаше.

Кинг се втурна към Силвия и я прегърна.

— Всичко е наред, Силвия — прошепна той. — Всичко е наред.

С крайчеца на окото си зърна рязко движение.