Читать «Игра на часове» онлайн - страница 225
Дейвид Балдачи
— Боби беше съвсем различен, когато се оженихме. Може би се вкопчвах в тази надежда — отново да стане същият.
Кинг върна снимката на място.
— Мисля, че щом един мъж остави детето си да умре, без да си мръдне и пръста, за него вече няма надежда.
Излезе, без да поглежда назад.
Навън видя един шофьор да товари куфарите в черна лимузина. Савана слезе от колата и се приближи до Кинг.
— Исках да те видя, преди да си тръгна. Чух какво каза на майка ми. Не подслушвах, просто минавах.
— Откровено казано, не знам дали заслужава жалост или омраза.
Савана се загледа към къщата.
— Винаги е искала да бъде начело на голям южняшки род. Нали разбираш, нещо като династия.
— Но не се получи — отбеляза Кинг.
Савана се вгледа в него.
— Там е работата… Тя сякаш си внуши, че е успяла. Мразеше баща ми, но пред хората го превъзнасяше. Обичаше синовете си, но ги пожертва заради брака. Пълна безсмислица. Знам само едно — че искам да избягам оттук. През следващите десет години ще се мъча да проумея какво стана. Но отдалеч.
Прегърнаха се и Кинг й отвори вратата на колата.
— Успех, Савана.
— О, Шон, предай на Мишел моите благодарности за всичко, което направи.
— Непременно.
— И й кажи, че послушах съвета за татуировката.
Кинг я погледна озадачено, но премълча. Колата потегли и той помаха с ръка.
Малко по-късно Кинг беше в редакцията на „Райтсбърг Газет“. Без да знае, седна на същата машина за микрофилми, която бе използвал Еди.
Набързо прегледа лентите със старите броеве, докато откри датата, на която бе напуснал Едуардс. Не намери каквото търсеше. После му хрумна, че може да е станало твърде късно, за да влезе в сутрешния брой. Провери вестника от следващия ден. Не му се наложи да търси дълго. Новината беше на първа страница. Изчете я от край до край, облегна се назад и накрая отпусна глава върху бюрото, защото мислите му навлизаха в забранената област на невъобразимото.
Когато се изправи, погледът му спря върху стената с надписа на Еди. Разбира се, буквите отдавна бяха изчистени, но все още личаха следи от тях.
ТЕАТ
Преди няколко дни се бе опитал да измисли различни варианти на думата, но не му хрумна друго освен тест. Не виждаше смисъл. И все пак не вярваше Еди да е оставил надписа, ако в него не се крие нещо важно.
Кинг извади от джоба си шифровия диск и го завъртя. Беше се привързал към тази вещ, без сам да знае защо. От години вярваше, че с честотен анализ може да се разшифрова всеки по-дълъг текст. Методът беше елементарен. Някои букви на азбуката се използват по-често от другите. А най-често се среща буквата „е“. Това откритие бе дало за известно време предимство на специалистите по разшифроване, докато след векове шифровчиците отново ги изпревариха.
Кинг завъртя външния пръстен на диска, докато буквата „е“ се изравни с буквата „а“. Едно деление встрани. Погледна стената и мислено замени двете букви.
ТЕЕТ
Пак нямаше смисъл. Такава дума не съществуваше. Почти без надежда той излезе, отиде в кантората, включи търсачка в интернет и написа думата теет, после за всеки случай добави думата
