Читать «Кървав лабиринт» онлайн - страница 268

Като си помислиш за всичко, което той е загубил със смъртта си. Всичко, което така и не е могъл да види и направи. Появата на интернет, iPod, дигитални фотоапарати. Евтини самолетни билети, Гугъл. Не е могъл да те види как израстваш — и вероятно именно това е събудило у теб алчността да изживееш всичко, което предлага този живот. Жени, пиене, наркотици, мъже — пиене, смъркане, друсане, чукане до припадък. Всичко, което можеш да сграбчиш…

— Какви са тези приказки за мъже? Не съм педал!

Андерсън разтвори ръце и стисна страничните облегалки на стола си.

Бинго! Антиретровирусният медикамент го беше навел на тази мисъл, но Тони не се надяваше бронята на противника да се пропука толкова бързо.

— Не съм казал подобно нещо — Тони продължи да говори спокойно и непринудено. — Говорех за желанието да опиташ всичко, което предлага животът. Предполагам, наистина си искал да почувстваш всичко? Да го почувстваш лично, да приемаш безстрашно всяко усещане. Да вземеш всичко от този свят и да го задържиш, да не пропуснеш нищо. Да не би да греша?

— Това са ваши думи, не мои, докторе — Андерсън се стараеше много да изпълнява ролята на мъжко момче, но Тони долавяше гнева и тревогата, скрити под невъзмутимата повърхност. Толкова много болка, а да нямаш накъде да я насочиш!

— Но аз не греша, и двамата го знаем — продължи той. — Аз също не съм обратен, ако това помага с нещо. Но това не означава, че не съм си задавал въпроса какво ли е усещането. Искам да кажа, ако си изживял всичко друго, вероятно си задаваш и този въпрос — дали ще бъде като останалото, или чувството е различно? — Време беше да промени хода на разговора. — После починала и майка ти — единственото преживяване, което би искал да ти бъде спестено. Не си искал тя да се самоубие, не си искал да се замисляш какво ли е отчаянието, което я е довело дотам. Не си искал тя да умре, нали? Колко ли й е било трудно да се крепи, докато е решила, че вече си тръгнал по пътя си, и едва тогава да посегне на живота си — да тръгне към това преживяване, което никой не би пожелал да сподели. Направила всичко по силите си, а после си тръгнала. Оставила те сам. Предполагам, че ако все пак си пропускал нещо преди това, когато тя се е самоубила, са паднали и последните ти задръжки.

Андерсън се поразмърда на стола си.

— Цял ден ли ще трябва да слушам любителски психоанализи? — избухна той.

— В това няма нищо любителско, Джак. Плащат ми за тази работа. И така, какво е имало в твоя списък? Да станеш футболист в отбор от висшата лига. Да си купиш къща на Дънелм Драйв. Да спечелиш милион, преди да навършиш трийсет години. Да караш ферари — Тони забелязваше, че думите му имат ефект. Всяко изречение предизвикваше леко трепване, едва забележима реакция. Настана моментът да увеличи натиска. — Е, справям ли се, Джак? Колко имена има още в списъка ти? Колко души имаше намерение да отровиш? Да отровиш техния живот така, както те са отровили твоя?