Читать «Кървав лабиринт» онлайн - страница 269

Човекът срещу него си пое дъх с усилие.

— Говорите глупости. Какви са тези приказки за отровен живот? Да не мислите, че онзи, който е убил тези хора, е използвал убийството като метафора? Как е възможно да омаловажавате смъртта по такъв начин? Вие сте по-зле от убийците, които уж преследвате!

Тони сви рамене.

— Не си първият, който го казва. Но както и да е, поне не съм убиец. А ти си. А единствената причина, поради която аз или който и да било друг се интересува от теб, е, че ние искаме да разберем защо си станал такъв. Мисля, че знам причината, но би било добре да се убедя, че предположението ми е правилно.

— Колко сте жалки всички вие — поде Андерсън. — Всички такива като вас, които си въобразяват, че знаят причините за постъпките на хората — а всъщност нямате и най-малка представа.

— Това са димни завеси, Джак. Други хора може и да се хванат на номера ти, но аз не се интересувам от опитите да отклониш вниманието ми. Нека се върнем към това, което е действителната тема на разговора — твоите опити да получиш възмездие, защото мечтите ти са били откраднати от човека, отровил твоя живот.

— Не съм педал — настоя Андерсън, като този път повиши тон.

— Кой говори за педали? — Тони разпери невинно ръце. — Интересувам се само от твоето малко списъче. Кой още фигурираше в него? Трима са отметнати. Колко още остават? За един знам със сигурност — Кевин, човекът с ферарито. Наистина ли вярваше, че полицаите ще стоят със скръстени ръце и ще те оставят да убиеш още един техен колега? Добра се до Том Крос, защото тогава още не знаехме къде да търсим — Тони се приведе напред, вперил поглед в лицето му, все още спокоен, но неумолим. — Но нямаше начин да успееш с Кевин Матюс.

За първи път Андерсън като че ли се стресна — по лицето му се изписа тревога и той застана нащрек.

— Понякога работя и като журналист на свободна практика — каза той. — Поканих го, за да взема интервю от него.

— Колко време ти отне да откриеш журналист с подходящите инициали? А може би именно рубриките, поддържани от Джъстин Адамс, са ти дали идеята как да се добереш до Кевин? — Тони наклони глава на една страна и огледа оценяващо Андерсън. — Интересно ми е, нали разбираш. Дали не изпитваш облекчение, защото успяхме да те спрем? Или ни ненавиждаш, защото ти попречихме да довършиш започнатото? Питам просто от любопитство — какъв финал беше замислил? Щеше да изпълниш всичко по списъка и после да престанеш, така ли? Да доживееш спокойно живота си? Или смяташе да избягаш от всичко, както е направила майка ти?

По челюстта на Андерсън заигра едно мускулче.

— Казах вече. Беше просто интервю. Работя като журналист на свободна практика, нали е ясно. После, по едно време, той като че ли откачи, нямам представа защо. Не е зле да го попитате къде е бил, преди да дойде в апартамента при мен. Каквото и да е взел, трябва да е било преди да дойде. Нямам представа за какво говорите. Отрова, хомосексуализъм — това не е моят свят.

Тони понечи да проговори, но в ухото му се разнесе гласът на Карол и го накара да замълчи.