Читать «Кървав лабиринт» онлайн - страница 266

— Позволи ми да поговоря с него.

— Знаеш, че не се прави така — възрази Карол.

— Но сме го правили и преди.

— Само че не в случай като този, когато ще ни наблюдават под лупа, защото става дума за убиеца на Роби Бишоп.

— Той и без това не говори, Карол. Какво може да загубиш?

Тя отклони поглед. Желанието й да постъпва по правилата се бореше със съзнанието, че ще й бъде необходимо самопризнание. Съзнаваше, че подчинените й я наблюдават, че всеки от тях се надява тя да направи необходимото, за да приключат окончателно и задоволително случая.

— Добре — въздъхна тя. — Но само след като му отправим законното предупреждение и ако той даде съгласие разговорът да се записва.

— Прието — отвърна Тони.

Той се изправи, облегна се на патериците и тръгна към вратата.

— Къде е Пола? — попита Карол. — А Сам? Биха могли да свършат добра работа в Къркби Панал, докато хората от съдебна медицина претърсват къщата на Андерсън.

Стейси и Тони се спогледаха. Беше им ясно, че ако кажат истината, това би провалило шансовете на Тони да поговори с Джак Андерсън.

— Тръгнаха по някаква работа във връзка с Азиз — каза Стейси.

Тони едва прикри учудването си. Стейси нямаше обичая да измъква другите от заплетени положения. После обаче се сети кой беше тръгнал с Пола и започна да си обяснява някои неща. Кимна скришом на Стейси, докато Карол гледаше в друга посока, а после се отправи към ареста.

Новината за ареста на търсен престъпник се разпространява бързо в един полицейски участък. Докато Тони и Карол излязат от стаята на отдела за особено тежки престъпления, хората бяха наизлезли по коридорите, честитяха им и ръкопляскаха, докато те минаваха покрай тях. Дори вратата на стаята, където работеха антитерористите, беше отворена, и мъжете в черно бяха излезли, за да изразят мълчаливо уважението си към тях. Докато чакаха на площадката, асансьорът пристигне и от него излязоха Дейвид и Джони.

— Браво — каза Дейвид, когато се размина с Карол и Тони, които влязоха в асансьора.

— Разбрах обаче, че не искал да говори — допълни Джони. — Дано онези от съдебна медицина успеят да намерят нещо, което да ви свърши работа.

Вратата се затвори, преди Карол да успее да отговори. Тони каза:

— Сигурно ще се радваш, когато се махнат от тук.

Карол изсумтя.

— Няма да се случи скоро.

— Е, не знам. Виж какво, работата е там, че… — асансьорът спря, вратата се отвори и влязоха двама цивилни служители. Моментът не беше подходящ да й разкаже за Рейчъл Дайъмънд.

Нямаше как да й каже и докато вървяха от асансьора към ареста, просто защото придвижването му струваше прекалено голямо усилие. Освен това искаше да подреди мислите си преди първата среща очи в очи със Сянката. В приемната на ареста един от техниците нагласи в ухото му малката слушалка, с която Карол щеше да поддържа връзка с него, после двамата тръгнаха по коридора.

Карол спря пред една от стаите за разпити и каза:

— Ако разбера, че хората, претърсващи къщата му, са намерили нещо, ще те уведомя. Късмет — после му отвори вратата.