Читать «Кървав лабиринт» онлайн - страница 270

— Тони, току-що ми се обадиха от екипа за оглед на местопрестъпления. Открили са списъка му, залепен на обратната страна на клавиатурата на компютъра. Двете точки, които остават, гласят „да излизам с фотомодел“ и „да издам диск, който да влезе в класациите“. Разбра ли ме?

Той кимна.

— Напротив, това е твоят свят, Джак. Кевин и неговото ферари също са били в твоето списъче. И кой щеше да бъде следващият? Кой от живеещите в Брадфийлд музиканти, чиито дискове са влезли в класациите, щеше да ритне камбаната? Или първо щеше да бъде човекът, чието гадже е фотомодел? Я да си помислим, кой е човекът, роден в Брадфийлд, който излиза с известна манекенка? Дийпак, нали? Местният моден гуру. И той ли беше в списъка ти?

Андерсън бе свил леко вежди и между тях се беше образувала малка бръчица. Безпокойство — това трябваше да постигне Тони сега. Накарай го да се разтревожи. Накарай го да се притесни. Да почувства, че почвата под краката му е нестабилна. А после му дай възможност да се успокои.

— Всички са много възмутени заради Кевин, знаеш ли. Хората тук го обичат. Е, какво щеше да бъде този път? Аконитин? Дигиталис? Стрихнин? Наистина забележителна идея. Отрова. Да отровиш техния живот така, както те са отровили твоя.

Внезапно го озари прозрение. Повторенията, чиято цел беше да дестабилизират Андерсън, му помогнаха да разбере. Предположението беше доста рисковано, но той беше убеден, че е така. Рисковано, но пък обясняваше всичко.

Той долепи длани, отпусна ръце пред себе си на масата и даде воля на съчувствието, което изпитваше.

— Само един-единствен път. Не ти е трябвало повече. Искал си да опиташ вкуса на всичко, да узнаеш всичко. Но се оказа, че е по-различно от другите случаи, когато си нарушавал границите на допустимото и това ти е доставяло удоволствие. Обзела те е омраза, защото наистина е така, ти не си обратен. Мислел си, че няма да има проблем, но си се изпълнил с омраза. Толкова си мразел стореното, че си започнал да мразиш и себе си. Тогава си престанал да бъдеш Джак, нали? Джак е бил свършен, прецакан. Затова ти си му обърнал гръб. Знаел си, че когато човек умира, се сбогува с миналото, и си решил и ти да постъпиш така. Джак се превърнал в Джон, а от време на време ставал и Джейк. Но все пак ти останали мечтите. Все още си пазел списъка. Все още си вярвал, че ще успееш да се изкатериш до върха.

Андерсън стисна по-здраво страничните облегалки на стола. Напрегнатите мускули на раменете му изпъкваха на възли. Той разтърси силно тава, сякаш се опитваше да отърси от себе си нещо гнусно и лепкаво.

Сега вече Тони заговори тихо.

— И тогава си разбрал. Един-единствен път, това е било достатъчно. Разбрал си за тази инфекция, просмукала се в кръвта ти, която те отравя. Която те убива. Няма значение, че в наши дни вече има медикаменти, които можеш да вземаш и да удължиш живота си. Кому е необходимо да живее малко по-дълго, ако вече не може да има мечти? Какъв е смисълът на такова съществувание? Доскоро светът е бил в краката ти, мислел си, че ще станеш известна личност. А една-единствена ужасна нощ ти е отнела всичко.