Читать «Кървав лабиринт» онлайн - страница 267

Времето, което му отне прекосяването на стаята, даде възможност на Тони да огледа Джак Андерсън. Понеже беше седнал, беше трудно да се прецени ръстът му, но съдейки по фигурата, Тони предположи, че е висок някъде към метър и осемдесет. Беше двайсет и шестгодишен — връстник на Роби Бишоп, изглеждаше в добра физическа форма. Брадата му беше набола не поради небрежност, а поддържана по модата. Не се виждаха татуировки, имаше само една малка обица с диамант на едното ухо. Носеше сакото си на голо, но на него и това изглеждаше елегантно. Беше красив мъж, и дори отокът на челюстта там, където го беше ударил Малори, не променяше това впечатление. Дори на снимката изглеждаше добре, но на живо беше още по-привлекателен. Очевидно е нямал проблеми с жените. „Напомня по нещо на Робърт Редфорд на млади години, само че тъмнокос и с по-чиста кожа“, каза си Тони. А пък е хладнокръвен и невъзмутим като Пол Нюман — на каквато и да било възраст.

Лицето на Андерсън дори не трепна, докато Тони прекосяваше с усилие стаята и се разполагаше на един от столовете.

— Казвам се Тони Хил — каза той, щом успя да седне. — Работя за полицията като профайлър.

Ъгълчетата на устата на човека срещу него трепнаха в усмивка.

— Като в онзи филм, само че сте по-слаб от Роби Колтрейн.

Тони също потисна усмивката си. Когато мълчанието бъде веднъж нарушено, трудно се възстановява.

— Освен това нямам проблеми с хазарт и пиене — допълни той весело. — Прочетоха ли ви правата? — Андерсън кимна. — И не искате адвокат? — Андерсън завъртя отрицателно глава. — Нали знаете, че разговорът ни се записва?

— За мен това няма значение, тъй като нямам намерение да казвам каквото и да било — Андерсън се облегна на стола и скръсти ръце на гърдите си. — С риск да прозвучи глупаво, ще цитирам Били Джоел: „Аз съм невинен човек“.

Тони кимна.

— Предполагам, че на определено ниво в съзнанието си искрено вярвате в това. Но ми се струва също така, че тази позиция трудно може да бъде защитена на практика. Полицията вече разполага с някои доказателства, а скоро ще има и други. Дори вие да сте си намерили оправдание за извършеното от вас, истината е, че след ден-два ще бъдете обвинен в извършването на три убийства — защото действително сте отнели живота на трима души.

Андерсън мълчеше. Лицето му възвърна предишната си неподвижност.

— Мисля да ви наричам Джак — продължи Тони. — Вероятно това, което се е случило преди три години, ви кара да считате, че Джак вече не съществува, но Джак е този, когото аз познавам най-добре, затова ще говоря за Джак. Мисля си за момчето, което е бил Джак, и му съчувствам от сърце.

Много деца израстват без бащи, аз също съм един от тях, и разбирам донякъде какво е да растеш така. Но моят баща не е бил убит. Винаги е съществувала възможността той отново да се появи в живота ми — независимо от това, че тя беше много далечна. Но за теб не е имало такава възможност, нали? Баща ти си е бил отишъл завинаги, нямало е надежда, в която да се вкопчиш. Нещо по-лошо, той загинал като герой, със смъртта на истински войник — за кралицата и родината. Едно момче в ученическа възраст трудно преработва в съзнанието си тези неща.