Читать «Авемпарта» онлайн - страница 24

— Ваше Височество — каза тя и направи реверанс на Ариста, сетне взе гърнето и излезе.

— Тя не е имала нищо предвид — каза на Бърнис Ариста.

— Няма значение. Уважението трябва да бъде демонстрирано постоянно. Знам, че съм само луда стара жена, която не е от значение за никого, но мога да ви кажа следното: ако аз бях достатъчно здрава, за да помагам в отглеждането ви след смъртта на майка ви, днес хората нямаше да говорят, че сте вещица.

Очите на Ариста се разшириха.

— Простете, Ваше Височество, но това е истината. Без майка си и лишена от моите грижи, се страхувам, че сте била отгледана зле. Благодаря на Марибор, че се завърнах сега или кой знае какво щеше да стане с вас? Но не се притеснявайте, мила, сега сте на правилния път. Ще видите, всичко ще се нареди, щом ви намерим подходящ съпруг. Всички тези нелепици за миналото ви ще бъдат забравени.

* * *

Достойнството и дължината на роклята не позволяваха на Ариста да тича надолу по стълбите. Хилфред се движеше в тръс подире й, мъчейки се да не изостава след внезапното ускорение на принцесата. Бе изненадала телохранителя си. Бе изненадала и себе си. Възнамеряваше да отиде спокойно при брат си и любезно да го запита дали не си е изгубил ума. Планът се бе реализирал с успех до момента, в който подмина параклиса. Сетне започна да се движи по-бързо и по-бързо.

Добрата новина е, че тази сутрин епископът предостави на Негово Величество списък с потенциалните кандидати.

Виждаше усмивката на лицето на Бърнис и чуваше перверзното злорадство в гласа й, като че присъства на нечие обесване и чака екзекутора да ритне кофата.

Надявам се, че ще бъде онзи прекрасен принц Рудолф, синът на крал Арманд.

Бе й трудно да си поема дъх. Косата й се освободи от панделката и се посипа подире й. Докато завиваше покрай балната зала, левият й крак се подхлъзна и Ариста за малко да падне. Обувката излетя и се хлъзна по излъскания под. Тя я остави, накуцвайки напред като каруца със счупено колело. Достигна западната галерия: дълъг, прав коридор, украсен с рицарски брони. Тук тя увеличи скоростта си. Якобс, придворният писар, я съзря от мястото си пред приемната зала и скочи на крака.

— Ваше Височество! — поклони се той.

— Той вътре ли е? — излая тя.

Дребният писар с кръгло лице и червен нос кимна.

— Но Негово Величество има държавна среща. Нареди да не бъде обременяван с…

— Той вече е умствено обременен. Тук съм да вкарам малко разум в хилавото му мозъче.

Писарят се сви. Приличаше на катерица, изложена на буря. Ако имаше опашка, щеше да скрие глава под нея. Зад себе си тя чу познатите стъпки на Хилфред.

Тя се обърна към вратата и пристъпи.

— Не можете да влезете — каза Якобс, изпадайки в паника. — Има държавна среща — повтори той.

Двамата постови от двете страни на вратата направиха крачка напред, за да й попречат.

— Махнете се от пътя ми! — изкрещя тя.

— Простете ни, Ваше Височество, но имаме заповед от краля да не пускаме никого.

— Аз съм сестра му — протестира тя.

— Съжалявам, Ваше Височество; Негово Величество изрично ви спомена.

— Той… какво? — за миг тя бе зашеметена, сетне се обърна към писаря, хващайки го да бърше нос в кърпичка. — Кой е вътре? Кой участва в тази държавна среща?