Читать «Авемпарта» онлайн - страница 22

— Не. Не. Не. Не червената рокля! — изкрещя Бърнис на Мелиса. — Новрон да ни пази. Погледни това деколте. Нейно Височество има репутация, която да пази. Прибери я или още по-добре, изгори я. Че то по-добре да я посолиш и предложиш на глутница изгладнели вълци. Не, черната също недей; пролет е, за Марибор. Къде ти е главата? Небесносинята, да, тя може да остане. Честно, добре че съм тук.

Бърнис бе стара пълничка жена с месесто лице, което висеше при бузите и се удвояваше при брадичката. Цветът на косата й бе неясен, тъй като винаги бе защитена от омотан до врата шал. Към това се добавяше висока мрежичка, заради която главата й изглеждаше плосковърха. Стоеше в центъра на спалнята на Ариста, ръкомахаше и крещеше насред лично създадения от нея водовъртеж.

Купчини дрехи лежаха навсякъде другаде, освен в гардеробите на Ариста. Последните стояха празни, с отворени врати, докато Бърнис инспектираше всяка рокля, прибирайки на съхранение в кутии зимните дрехи. Освен Мелиса, дебеланата бе привикала още две момичета да помагат в опаковането. Бърнис вече бе напълнила един сандък, но спалнята все още си оставаше затрупана с рокли, а главата на Ариста вече я понаболяваше от цялото това крещене.

Някога Бърнис била сред слугините на майка й, каквито тя бе имала няколко. Красивата Дръндилин бе изпълнявала ролята на нейна секретарка и довереница. Хариет се бе грижила за покоите; организирала почистването, шивачките и прането. Нора, чието кривогледство не позволяваше да се определи в какво точно се взира, бе отговаряла за децата. Ариста си спомни как преди лягане тя й разказваше приказки за алчни джуджета, отвличащи глезени принцеси, винаги спасявани от храбрия принц. Ариста си спомняше не по-малко от осем прислужници, но Бърнис не беше сред тях.

Тя бе дошла в замъка Есендън преди близо две години, само месец след убийството на крал Амрат. Епископ Салдур обясни, че тя служила на кралицата и била единствената оцеляла от огъня, оставил крал Амрат вдовец, преди много години. Спомена, че Бърнис била далеч от кралството с години, страдайки от меланхолия и болест, но когато научила за смъртта на краля, настояла да се върне, за да се грижи за дъщерята на обичната си кралица.

— О, Ваше Височество — каза Бърнис, държейки два чифта от обувките на Ариста, — бих желала да се отстраните от този прозорец. Времето може да изглежда приятно, но теченията не са нещо, с което човек да се заиграва. Доверете ми се, зная всичко за тях от личен опит. Молете се никога да не изпитате това, което аз съм познала: болежките, страданията, кашлицата. Не че се оплаквам, разбира се, нали все още съм тук? Благословена съм да ви видя да разцъфвате в дама и ако е рекъл Марибор, ще ви видя и като булка. Каква прелестна младоженка ще бъдете! Надявам се крал Олрик скоро да ви избере съпруг. Кой знае колко още ми остава, а не искаме хората да ви обсъждат повече от сега.