Читать «Авемпарта» онлайн - страница 23

— Хората ме обсъждат? — Ариста се обърна и приседна на перваза.

Виждайки я на ръба, Бърнис се паникьоса; замръзна, отваряйки и затваряйки уста в протест като риба на сухо, ръкомахайки с държащи обувки ръце.

— Ваше Височество — съумя да пророни, — ще паднете!

— Добре съм.

— Не. Не, не сте — Бърнис заклати глава като обезумяла. — Умолявам ви.

Тя изпусна обущата, стъпи здраво и протегна ръка, като че застанала на ръба на пропаст.

— Моля ви.

Ариста подбели очи, изправи се и се отдалечи от прозореца. Прекоси стаята до леглото си, затрупано с няколко слоя дрехи.

— Не, почакайте — извика отново Бърнис. Тя разтърси китки, като че суши ръцете си. — Мелиса, разчисти място за Нейно Височество да седне.

Ариста въздъхна и прокара ръка през косата си, докато чакаше момичето да събере роклите.

— Внимателно, да не ги смачкаш — предупреди Бърнис.

— Съжалявам, Ваше Височество — каза Мелиса, докато събираше дрехи. Тя бе дребна и червенокоса, с тъмни зелени очи и бе служила на Ариста през последните пет години. Принцесата остана с ясното впечатление, че извинението на слугинята не се отнася за бъркотията на леглото. Ариста употреби усилия, за да не прихне и на лицето й се появи компромисна усмивка като резултат от борбата. Но нещата се влошиха, когато видя Мелиса да се хили насреща й.

— Добрата новина е, че тази сутрин епископът предостави на Негово Величество списък с потенциалните кандидати — каза Бърнис, при което Ариста вече не трябваше да употребява усилия, за да потиска смеха си: усмивката залезе сама. — Надявам се, че ще бъде онзи прекрасен принц Рудолф, синът на крал Арманд — Бърнис бе вдигнала вежди и се хилеше пакостливо като побъркано пикси. — Той е много красив, дори според мнозина изящен, а Олбърн е чудесно кралство; поне така съм чувала.

— Била съм там и съм го срещала. Арогантен задник.

— Ах, този ваш език! — Бърнис притисна ръце към лицето си и се втренчи към тавана в тиха молитва. — Трябва да се научите да се контролирате. Ако някой ви беше чул… за щастие сме само двете.

Ариста хвърли поглед към Мелиса и останалите две момичета, които се щураха сред дрехите. Мелиса улови погледа й и сви рамене.

— Добре, значи не сте сигурна за принц Рудолф, чудесно. Ами крал Етелред от Уоррик? По-добър от него няма да намерите. Бедният вдовец е най-могъщият монарх в Аврин. Бихте могли да живеете в Акуеста и да сте кралица на Зимните празненства.

— Той трябва да е над петдесет. Да не говорим, че е империалист. По-скоро бих си прерязала гърлото.

Бърнис пристъпи назад и притисна една ръка към врата си, докато с другата подири опора в стената.

Мелиса изхихика и се опита да прикрие това с престорена кашлица.

— Мисля, че си готова, Мелиса — каза Бърнис. — Изнеси нощното гърне на излизане.

— Но подреждането не е… — протестира момичето.

Бърнис я изгледа укорително.

Мелиса въздъхна.