Читать «Авемпарта» онлайн - страница 21

— Е, ако някой може да го стори, подозирам че господин Хаддон е точният човек — отбеляза Ройс, разравяйки въглените с дълга пръчка. — Впрочем как се срещна с него?

Тракия откри леглото, което Ейдриън бе подготвил за нея до огъня и седна на одеялото си.

— Бе точно след погребението на семейството ми. Беше много красиво. Цялото село присъстваше. Мария и Джеси Касуел окачиха венци от див салифан на маркировката. Мей Дръндъл и Роуз, и Верна Макдърн изпяха „Полета лилии“, а дякон Томас каза няколко молитви. Лина и Ръсел Ботуик организираха сбирка в дома си. Лина и майка ми бяха много близки.

— Не си спомням да си споменавала майка си, тя…

— Майка ми почина преди две години.

— Съжалявам. Болест?

Тракия поклати глава.

Известно време никой не наруши тишината, сетне Ейдриън каза:

— Беше почнала да ни казваш как си се запознала с господин Хаддон.

— О, да, ами… не зная на колко погребения сте били, но в един момент усещането е… задушаващо. Целият този плач и старите истории. Измъкнах се. Вървях безцелно. Озовах се до кладенеца и той беше там… странник. В нашето село такива не се срещат често, но това не бе всичко. Той носеше тази роба, която блестеше и като че си променяше цвета от време на време. Отгоре на това нямаше ръце. Бедният човек се опитваше да пие вода, мъчейки се с кофата и въжето.

Попитах го за името му и тогава, ох, не знам, започнах да плача и той ме попита какво не е наред. В този момент не плачех защото брат ми и жена му бяха умрели. Плачех, защото бях ужасена от мисълта, че баща ми щеше да е следващият. Не знам защо му казах. Може би защото беше непознат. Лесно бе да говоря с него. Просто всичко се изля. Почувствах се глупаво след това, но той бе много търпелив. Тогава ми каза за оръжието в кулата и за вас двамата.

— Той откъде знаеше къде сме?

Тракия сви рамене.

— Вие не живеете ли там?

— Не… посещавахме стар приятел. А непознатият говореше ли странно? Използваше ли неща като вий и воистина?

— Не, но звучеше малко по-образован от останалите. Каза, че името му е господин Есра Хаддон. Ваш приятел ли е?

— Срещали сме се само за кратко — обясни Ейдриън. — Подобно на теб го избавихме от малко затруднение.

— Въпросът е, защо ни наблюдава? — попита Ройс. — И как, след като не си спомням да сме оповестявали кои сме и не би могъл да знае, че отиваме в Колнора.

— Каза ми само, че вие сте нужни за отварянето на кулата и че ако съм била тръгнела незабавно, съм щяла да ви намеря в града. Сетне уреди пътуването ми с търговеца. Беше много услужлив.

— Доста удивително като за човек, който дори не може да си налее сам чаша вода — промърмори Ройс.

Глава 3

Посланикът

Ариста стоеше до прозореца на кулата и гледаше към ширналия се свят. Виждаше покривите на магазините и къщите: приличаха на триъгълници и квадрати в сиво, кафяво и черно, продупчени от затихналите в топлия пролетен ден комини. Дъждът се бе извалял, оставяйки света освежен и жизнен. Гледаше как хората вървят по улиците, събират се по площадите, влизат и излизат през вратите. Понякога до ухото й достигаше далечен и приглушен вик. Повечето от шума идваше непосредствено от двора, където седем коли току-що бяха пристигнали и слугите товареха сандъци.