Читать «Авемпарта» онлайн - страница 20

Тракия се взираше в него ужасена.

— Толкова е ярък — прошепна.

Ейдриън стисна ръката й и се усмихна:

— Предполагам си отличен готвач, нали? Аз бих могъл да спретна ядене, но то ще е отвратително. Ще се опиташ ли да сготвиш нещо? Какво ще кажеш? В онази чанта там има тенджери и тигани, а в чувала до нея — храна.

Тракия кимна мълчаливо и като хвърли последен поглед нагоре, отиде до чантите.

— Какво ще искате да сготвя?

— Нещо ядливо би било приятна изненада — каза Ройс, докато хвърляше още дърва в огъня.

Ейдриън го замери с пръчка. Крадецът я улови и хвърли в огъня.

Тя започна да се рови из раниците, като дори в един момент завря глава вътре. След секунди се отдръпна, прегърнала сума ти неща. С помощта на ножа на Ейдриън започна да реже зеленчуци, използвайки като дъска обърнат наопаки тиган.

Смрачаваше се бързо. Огънят се превърна в единствен източник светлина в просеката. Играещото жълто сияние осветяваше балдахина от листа над главите им, създавайки илюзия за пещера сред дърветата. Ейдриън избра тревисто място срещу дима и разгъна парчета намаслено платнище. То не позволяваше просмукването на влага. Бяха се спрели на обработения плат след години прекарани на пътя. Но не разполагаха с време да приготвят едно за Тракия. Боецът въздъхна, хвърли завивките й върху своето платнище и отиде да търси борови клонки, от които да си направи легло.

Когато вечерята бе готова, Ройс повика Ейдриън. Той се върна при огъня, където Тракия разливаше гъста супа от моркови, картофи, лук и осолено свинско. Ройс седеше с купа на коляното си и усмихнато лице.

— Не е нужно да си толкова щастлив — каза му Ейдриън.

— Виж, Ейдриън: храна.

Ядоха почти в пълно мълчание. Ройс изброяваше нещата, с които трябва да се сдобият, докато преминават през Олбърн, от типа на друго въже и нова лъжица, която да замени спуканата. Ейдриън главно гледаше Тракия, която отказа да седне до огъня; тя вечеря сама на един камък в сенките близо до конете. Когато приключиха, тя отиде до реката да измие тенджерата и дървените купи.

— Добре ли си? — запита я присламчилият се Ейдриън, докато тя стоеше сама на каменния бряг.

Тракия бе приклекнала с подвита рокля на голям мъхест камък и почистваше с ръчно втриван пясък съдовете.

— Чувствам се чудесно, благодаря ти. Просто не съм свикнала да съм на открито през нощта.

Ейдриън се разположи при нея и започна да чисти купата си.

— Аз ще се погрижа — каза тя.

— И аз мога. Освен това, ти си клиентът и трябва да получиш нещо срещу парите си.

Тя се подсмихна.

— Знаеш ли, не съм глупава. Десет сребърни дори не покриват храната за конете, нали?

— Е, трябва да знаеш, че Мишка и Мили са много разглезени. Ядат само най-доброто — той намигна.

Тя не можа да сдържи усмивката си.

Тракия приключи с почистването и се върнаха в лагера.

— Още колко път ни остава? — попита тя, докато връщаше купите и тенджерата в чувала.

— Не съм сигурен. Никога не съм бил в Далгрен, но днес се движехме добре, така че предполагам само още четири дни.

— Надявам се татко да е добре. Господин Хаддон каза, че ще се опита да го убеди да ме изчака, преди да се отправи на лов за звяра. Както казах, баща ми е много твърдоглав човек и не мога да си представя някой да му повлияе.