Читать «Авемпарта» онлайн - страница 159

— Нима? — принцесата погледна Ройс със закачлива усмивка. — Ако знаех това, щях да се досетя за произхода на Ройс много по-рано.

Ройс не обърна внимание на думите й, обръщайки се към Есрахаддон.

— Предполагам няма да се връщаш в селото?

Магьосникът поклати глава.

— Трябва да се махна преди Луис Гай и хрътките му да ме проследят. Освен това ме чака наследник, с когото да се срещам; и планове, които да изготвям.

— Тогава тук се сбогуваме. Трябва да се връщам.

— Не забравяйте да си мълчите за видяното от вас в кулата.

— Очаквах наследникът и неговият пазител да са неизвестни фермерски деца от затънтено място като това. Напълно забравено.

— Животът съумява да поднася изненади, нали? — рече Есрахаддон.

Ройс кимна и започна да се отдалечава.

— Ройс — каза тихо чародеят, с което го спря. — Случилото се миналата нощ не бе приятно. Трябва да се подготвиш за това, което ти предстои да откриеш.

— Смяташ, че Ейдриън е мъртъв — безстрастно каза Ройс.

— Бих очаквал. Ако е, поне знай, че смъртта му може да е била саможертвата, спасила света ни от разруха. Макар че това не би те утешило и двамата знаем, че Ейдриън би бил доволен.

Ройс помисли за момент, кимна и изчезна сред дърветата.

— Определено е елф — каза Ариста, поклащайки глава и сядайки срещу Есрахаддон. — Не знам защо не съм го забелязала преди. Виждам, че си си пуснал брада.

— Сега ли забеляза?

— Не, но преди бях малко заета.

— Няма как да се обръсна. Това не беше проблем в Гутария, но сега… добре ли изглеждам?

— Тук-таме има малко сиво.

— Редно си е. На деветстотин съм.

Тя гледаше как той се взира отвъд реката.

— Трябва да упражняваш изкуството си. Справи се добре.

Тя подбели очи.

— Не мога, не и по начина, по който ме учи. Мога да правя повечето от нещата, които Аркадиус демонстрираше, но е малко трудно да се учиш на магия от човек без ръце.

— Свари вода и накара онзи пазач да кихне. Помниш ли?

— Да, аз съм същинска магьосница — саркастично каза тя.

Той въздъхна.

— Ами дъждът? Работила ли си над това заклинание?

— Не; и нямам намерение. Сега съм посланик на Меленгар. Всичко това вече е зад гърба ми. След време дори може да забравя, че съм била съдена за вещерство.

— Разбирам — каза магьосникът, разочарован.

Принцесата потръпна в утрешния хлад и прокара пръсти през косата си, но те се заплетоха. Омачканата й рокля бе обсипана с петна.

— Изглеждам ужасно, нали?

Магьосникът не каза нищо. Изглеждаше потънал в мисли.

— Та — поде тя, — какво ще правиш, когато откриеш наследника?

Есрахаддон я изгледа.

— Тайна ли е?

— Защо просто не ме попиташ каквото наистина те интересува, Ариста?

Тя се опита да изглежда наивна и се усмихна леко: