Читать «Авемпарта» онлайн - страница 157
Майкъл Дж. Съливан
— Не! — изкрещя Терън и се хвърли напред. Затича към Ейдриън с намерението да го извлече от пътя на слепия звяр, преди онзи да го е достигнал, но чудовището беше прекалено бързо и двамата стигнаха до боеца по едно и също време.
Терън грабна камък и извади счупеното острие, което още носеше. Прицели се в незащитената шия и заби парчето, използвайки силиката като чук.
Това попречи на звяра да убие Ейдриън, но гиларабринът не изпищя както когато бе пронизан с кинжала. Вместо това се изви и се засмя. Терън повтори удара си, но отново не последва писък. Чудовището му заговори, но фермерът не разбра думите му. Сетне, напълно информирано за местонахождението на селянина, създанието замахна с нокти.
Терън не притежаваше бързината и ловкостта на Ейдриън. Макар да бе силен за възрастта си, износеното му тяло не можеше да се отмести от удара навреме и огромните нокти го промушиха като четири меча.
* * *
—
Тобис и джуджето изстреляха камък по гиларабрина, уцелил опашката му. Звярът се извъртя и яростно се отправи в тяхна посока.
Падайки на колене, Тракия допълзя до Терън и откри, че тялото му е изпотрошено. Лявата му ръка лежеше извита назад, кракът му също бе обърнат в неестествена посока. Гърдите му бяха подгизнали от черна кръв, а разтрисащият тялото му дъх излизаше на пресекулки.
— Тракия — съумя да промълви тихо.
— Татенце — проплака тя и го прегърна.
— Тракия… — каза той отново, притискайки я към себе си със здравата ръка, — толкова… — болката затвори плътно очите му. — Толкова се гордея с теб.
— Боже, татенце. Не. Не. Не! — изплака тя, поклащайки глава.
Тя го държеше, стискайки с цялата си сила, опитвайки се да го задържи при себе си. Нямаше да го остави. Не можеше, той бе всичко, което тя имаше. Тя хленчеше и виеше, стискайки ризата му, целувайки челото и бузата му и усети как той угасна в ръцете й.
Терън Ууд умря на обгорената земя сред локва кръв и кал. С него в нощта изчезна и последната искрица надежда на Тракия; последната й опора в света.
Нощен мрак, сетивен мрак, духовен мрак. Тракия се давеше и в трите. Баща й бе мъртъв. Нейната светлина, надежда, последна мечта — всичко това си бе отишло с последния дъх, отронил се от устните му. На света не бе останало нищо, което
Тракия повдигна глава и
Никой, нападнат от него, не бе оцелял. Нямаше спасили се.
Тя се изправи и бавно закрачи напред. Бръкна под плаща и извади меча, който все още стоеше скрит там.
Чудовището откри катапулта и го смаза. Обърна се и задуши обратния си път по хълма. Не усети младото момиче.
Дебелият слой пепел прикриваше стъпките й.
— Не, Тракия! — извика Томас. — Бягай!