Читать «Авемпарта» онлайн - страница 160

— Не разбирам.

— Не седиш тук, трепереща в мократа си рокля, само за да си бъбриш с мен. Имаш цел.

— Цел? — въпросът й не прозвуча никак убедително дори и на нея самата. — Не знам за какво говориш.

— Искаш да знаеш дали казаното от църквата за смъртта на баща ти е истина. Мислиш, че съм те използвал като пионка. Чудиш се дали не съм те излъгал да бъдеш неволен съучастник в смъртта на собствения си баща.

Преструването свърши. Тя се взираше, зашеметена от откровеността на магьосника. Не каза нищо, но бавно кимна.

— Подозирах, че може да се захванат с теб, защото имат затруднения с моето намиране.

Тя най-сетне съумя да проговори:

— Ти ли подготви смъртта на баща ми?

Есрахаддон позволи на мълчанието да увисне за миг, сетне отвърна:

— Да, Ариста.

Първоначално принцесата не можа да промълви и дума. Не бе възможно да го е чула правилно. Главата й бавно започна да се поклаща невярващо.

— Как… как можа?

— Нищо, казано от мен или когото и да било друг би разяснило това — поне не в настоящия момент. Може би един ден ще разбереш.

Сълзи се насъбраха в очите й. Тя ги избърса и се вторачи в магьосника.

— Преди да ме осъдиш, както знам, че ще направиш, спомни си едно. Църквата се опитва да те убеди, че съм демон, самият апостол на Уберлин. Най-вероятно си мислиш, че духовниците са прави. Преди да ме прокълнеш завинаги и изтичаш в обятията на патриарха, помисли над следното. Кой одобри влизането ти в университета? Кой убеди баща ти да ти позволи? Как узна за мен? Как откри пътя си в затвор, за чието съществуване знаят само малцина? Защо бе научена да използваш скъпоценен камък за заключване и не е ли интересно, че същото бижу, с което влизаше в стаята си, осигуряваше и достъп до затвора? И как така млада девойка — принцеса или не — бе допусната в затвора Гутария и оставена недокосната не един и не два, а много пъти в продължение на месеци без действията й да бъдат обсъждани или докладвани на баща й?

— Какво искаш да кажеш?

— Ариста — рече чародеят — акулите не ядат морска храна защото им харесва, а защото пилетата не плуват. Всички се оправяме колкото можем с наличните си инструменти, но идва момент, в който трябва да се запитаме откъде са дошли въпросните инструменти.

Тя се взираше в него.

— Знаел си, че ще убият баща ми. Разчитал си на това. Дори си бил наясно, че може да убият мен и Олрик, и въпреки това се преструваше на мой приятел, на мой учител — чертите на лицето й се втвърдиха. — Училището свърши.

Тя му обърна гръб и се отдалечи.

* * *

Когато Ройс стигна края на обгорялата гора, забеляза редица пъстри шатри около старото село. Бяха увенчани със символи на нифронската църква и крадецът можа да види свещеници и имперски пазачи. По хълма също се движеха фигури, но никъде не видя познати.

Прикриваше се иззад дърветата, когато до ушите му достигна слуха на счупена клонка недалеч оттук. Запромъква се и бързо откри Магнус, клекнал в един храсталак.

Джуджето подскочи паникьосано и падна по гръб.

— Спокойно — прошепна Ройс, сядайки до лежащото джудже, което го наблюдаваше нервно.